От деца познаваме "миризмата на дъжд" и за повечето от нас тя е свежа и много приятна. И това е така не само сред природата, но дори и в града.

Понякога специфична миризма се разнася из въздуха още преди дъждът да е завалял. Обикновено това е предвестник на пороен дъжд или гръмотевична буря. Ароматът се дължи или на озона, който се образува в резултат от мълниите, или пък на растението колендро, отделящо специфична сладникава миризма, ако бъде поразено от градушка или порой. Тези вещества се отделят във въздуха на близки до нас места, които вече са засегнати от тези метеорологични условия и вятърът ги носи към нас.

След дълги периоди на суша, почвените бактерии актиномицети образуват спори, чрез които преживяват неблагоприятните условия и чакат по-добри времена. Още с първите капки дъжд тези спори се издигат в състава на аерозоли във въздуха и ароматът им достига до нашето обоняние. Веществото в спорите, което мирише на почва, се нарича геосмин и е особено приятно за нас.

Отново при засушаване растенията отделят ароматни масла върху почвата и по скалите и камъните, разположени под тях. Смята се, че тези масла потискат прорастването на семената и им позволяват до дочакат края на сушата, а и предотвратяват конкуренцията за вода.

Когато завали, дъждовните капки вдигат тези масла във въздуха и ние усещаме техния аромат. Той е наречен петрикор - от гръцките думи за "камък" и "кръвта на боговете".

В града миризмата на дъжд по-рядко се дължи на геосмин или петрикор. Тук водните капки разтварят и издигат във въздуха различни органични вещества, които досега са лежали на асфалта. Това се допълва от аромата на мокър цимент.