Французинът Жан-Франсоа Бонер е полиглот с опит в борбата срещу финансовите измами и прането на пари
Оспорвана френско-румънска битка се очерта в състезанието за главен прокурор на новата Европейска прокуратура, която трябва да започне работа през 2020 г. На последната права преди окончателния избор се озоваха двама души - 45-годишната бивша шефка на румънската антикорупционна агенция Лаура Кьовеши и 57-годишният френски магистрат Жан-Франсоа Бонер.

Срещу Кьовеши играят управляващите в собствената и? държава. Властите в Бурукещ първо успяха да извоюват уволнението и? миналото лято, а когато стана ясно, че тя е сред финалистите за европейския пост - обявиха официално, че ще опитат да я провалят. Нещо повече - срещу нея започнаха дела и разпити, които по дати очевидно неслучайно съвпадаха с изслушванията за европрокурор.

По този начин Румъния и Франция на практика се оказаха зад един и същи кандидат - французина, за когото според медиите

френската

държава е

лобирала

задкулисно на

всички нива

В крайна сметка Жан-Франсоа Бонер се оказа изборът на Съвета на ЕС, който обединява представителите на държавите членки, докато Кьовеши бе предпочетена от Европейския парламент. Смята се, че евродепутатите по този начин искат да натрият носа на Румъния заради посегателствата срещу независимостта на правосъдието. Сега двете евроинституции ще трябва да преговарят, за да стигнат до компромис и да се обединят около едно име.

За Лаура Кьовеши се знае и пише много - било заради резултатите, постигнати от нея в борбата с корупцията, било заради скандалите, които се завихриха около работата и?. Кой обаче е нейният конкурент?

Жан-Франсоа Бонер е човек, който стои извън светлините на прожекторите. За него е трудно да се открие информация в интернет, името му привлече внимание едва покрай кандидатурата му за европейски прокурор. С други думи - профилът му е значително по-стандартен от този на румънската му конкурентка.

При изслушванията в комисиите на Европарламента първото нещо, което стана ясно, е, че е полиглот. Той сменяше непрекъснато английски, френски и немски,

а според

биографията му

владее свободно

6 езика

Роден е на 27 март 1961 г. Бил е зам.-прокурор на републиката в Страсбург. През 1993-1998 г. е съдия-следовател към френските военни сили, разположени в Германия. През 1998-2000 г. пък е магистрат за връзка с Германия. Има опит в международни институции, тъй като е работил 4 г. като заместник- представител на Франция към Евроюст. След 2007 г. последователно е зам.-прокурор на републиката в Дижон и в Руан, а понастоящем - главен прокурор към Апелативния съд в Реймс. При лансирането на кандидатурата му Париж изтъкна, че той е врял и кипял в преследването на финансовите престъпления, на измамите с ДДС, на прането на пари, на корупцията, а именно това ще е основната задача на европрокуратурата - да разкрива и наказва мащабните злоупотреби с евросредства.

Първото предизвикателство за новата институция ще е да вдъхне доверие, каза Бонер на изслушването. Той се обяви за сътрудничество между институциите, натоварени с борбата срещу измамите. Според него обаче Европрокуратурата трябва да преследва също тероризма, екологичните престъпления и др. “За мен няма граници”, обяви френският магистрат. “За 32 г. кариера никога не съм се страхувал от никого”, добави Бонер, отговаряйки на въпрос как ще устоява на натиск.

Румънският евродепутат Емилиян Павел му зададе въпроса дали би се възползвал от информация на тайните служби от държавите членки, за да подпомогнат разследванията му, а Бонер отговори:

“Тайните служби

не са мой

привилегирован

събеседник

Аз съм френски прокурор. Свикнал съм да работя със служби, които предоставят съдебни доказателства, и като ръководител на Европейската прокуратура бих направил същото.” Въпросът очевидно е бил провокиран от обвиненията срещу Кьовеши, че докато е работела като шеф на антикорупционната агенция, е била в тясно сътрудничество с румънските тайни служби.

Според Бонер постът на главен европейски прокурор изисква и известни дипломатически умения, тъй като да си технократ, не е достатъчно. “Един прокурор не трябва да бъде никога агресивен. Но трябва да бъде решителен.

Никога не съм

се стремял да

се харесам на

медиите,

не съм се крил зад заместниците си. Аз поемам отговорността”, увери още френският юрист.

Европрокуратурата трябва да убеди 22-те участващи страни да работят заедно с нея и да и? предават дела от своите компетенции. Но трябва да убеди и останалите, неучастващи 6 членки (Великобритания, Ирландия, Унгария, Полша, Швеция и Дания) да я подпомагат винаги, когато е необходимо. Трябва да съществува и връзка на доверие с останалите европейски правни структури - ОЛАФ, Евроюст и Европол, смята французинът. Той подчерта, че е не само европейски съдия, но също и убеден европеец.

Бонер е любител на цитатите на известни исторически личности. Затова завърши и изложението си пред евродепутатите с максима на някогашния германски канцлер Конрад Аденауер: “Световната история е сборът от онова, което би могло да бъде избегнато.”

Съпругата на кандидата за главен европрокурор също е магистрат в Париж, имат две деца, които правят кариера извън съдебната система.

В свободното си време Бонер кара ски и прави дълги велосипедни преходи. Обожава да слуша класическа музика и да общува с приятели. Твърди, че умее да съчувства, но в професионалната си работа е твърд и безкомпромисен. “Да не забравяме, че строгото прилагане на закона е очаквано от жертвите, които представляваме, както представляваме и колективните интереси на обществото”, казва прокурорът.

В четвъртък ръководството на Европарламента потвърди предпочитанието си за румънската кандидатка и се събра, за да избере своята делегация, която ще го представлява в предстоящите преговори със Съвета на ЕС. В същия ден в Румъния Лаура Кьовеши отново бе привикана на разпит.

Тъй като главен европрокурор се избира за първи път и процедурата е доста неясна, вероятно размяната на мнения ще продължи, докато една от двете евроинституции отстъпи от позицията си.

Съветът на ЕС определи по-рано собствените си представители -

това ще са

посланиците

на Финландия,

Хърватия и

Португалия Финландия и Хърватия са следващите председатели на Съвета на ЕС, а Португалия замества Германия, която също има свой кандидат в надпреварата в лицето на Андерс Ритер. Германецът обаче остана на трета позиция както в гласуването в съвета, така и в парламента.

Целта и на двете институции е да се споразумеят за общ кандидат преди евроизборите през май. Ако не, преговорите ще се прехвърлят по време на финландското председателство през втората половина на годината.