Днес се навършват 150 години от създаването на Периодичната система
Наука 06.03.2019 13:51
Точно преди 150 години, на 6 март 1869 г., прословутият научен труд на Дмитрий Менделеев „Съотношение между свойствата на елементите и атомните им тегла“ е прочетен на заседание на Руското химическо общество.
Така се ражда периодичната таблица на химичните елементи на Менделеев. „Това е азбуката, която ни позволява да общуваме със света около нас и ни дава възможността да създадем много лекарства, метали и нови вещества”, споделя химикът Марко де Виво от Италианския институт по технологии.
Нещо повече - ЮНЕСКО обяви 2019 г. за годината на Менделеевата таблица.
Периодичната система (наричана още таблица на Менделеев) представлява класификация на химичните елементи по техния атомен номер (тоест броя на протоните), електронната конфигурация и повтарящите се химични свойства. В първоначалния си вариант е представяла свойствата на елементите в зависимост от атомното им тегло (в съвременната интерпретация това е атомната маса). С развитието на теорията за строежа на атома се установява, че най-важната характеристика на атомите е не тяхната маса, а броят на протоните в ядрата им. Това дава възможност да се уточни формулировката на периодичния закон.
Преди Менделеев са предлагани стотици начини за изобразяване на периодичната система с аналитични криви, таблици, геометрични фигури и др. Никой от тези начини не притежава достойнствата на системата, предложена от Менделеев – простота, естественост и удобство.
В съвременния вариант периодичната система се изобразява като двумерна таблица. Всеки стълб (наричан група) се състои от химични елементи с подобно поведение и свойства. Всеки ред (наричан период) съдържа елементи с един и същи брой електронни обвивки (слоеве). Всеки период започва с метали и завършва с неметали. Много от групите имат както имена, така и номера. Например група VII A е групата на халогените, а група VIII A – на благородните газове.
Всеки елемент в таблицата има точно определен пореден номер Z, равен на броя на протоните в атомното ядро, и точно определени координати в периодичната система – период и група. Между мястото на елемента в периодичната система (съответно строежа на атомите му) и неговия химичен характер съществува зависимост. Тя може да се използва, за да се предвиди химичният характер на елемента и поведението на съответните прости вещества и съединения. Първите 94 елемента съществуват в природата, въпреки че някои са открити само в малки количества, синтезирани в лаборатории, преди да бъдат открити в природата. /obekti.bg
Така се ражда периодичната таблица на химичните елементи на Менделеев. „Това е азбуката, която ни позволява да общуваме със света около нас и ни дава възможността да създадем много лекарства, метали и нови вещества”, споделя химикът Марко де Виво от Италианския институт по технологии.
Нещо повече - ЮНЕСКО обяви 2019 г. за годината на Менделеевата таблица.
Периодичната система (наричана още таблица на Менделеев) представлява класификация на химичните елементи по техния атомен номер (тоест броя на протоните), електронната конфигурация и повтарящите се химични свойства. В първоначалния си вариант е представяла свойствата на елементите в зависимост от атомното им тегло (в съвременната интерпретация това е атомната маса). С развитието на теорията за строежа на атома се установява, че най-важната характеристика на атомите е не тяхната маса, а броят на протоните в ядрата им. Това дава възможност да се уточни формулировката на периодичния закон.
Преди Менделеев са предлагани стотици начини за изобразяване на периодичната система с аналитични криви, таблици, геометрични фигури и др. Никой от тези начини не притежава достойнствата на системата, предложена от Менделеев – простота, естественост и удобство.
В съвременния вариант периодичната система се изобразява като двумерна таблица. Всеки стълб (наричан група) се състои от химични елементи с подобно поведение и свойства. Всеки ред (наричан период) съдържа елементи с един и същи брой електронни обвивки (слоеве). Всеки период започва с метали и завършва с неметали. Много от групите имат както имена, така и номера. Например група VII A е групата на халогените, а група VIII A – на благородните газове.
Всеки елемент в таблицата има точно определен пореден номер Z, равен на броя на протоните в атомното ядро, и точно определени координати в периодичната система – период и група. Между мястото на елемента в периодичната система (съответно строежа на атомите му) и неговия химичен характер съществува зависимост. Тя може да се използва, за да се предвиди химичният характер на елемента и поведението на съответните прости вещества и съединения. Първите 94 елемента съществуват в природата, въпреки че някои са открити само в малки количества, синтезирани в лаборатории, преди да бъдат открити в природата. /obekti.bg
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 17:54 Жители на Киев се редят за топла храна след ударите по електроцентрали
- 17:44 Сп. "Форин полиси": Влизането на България в еврозоната е нов неуспех за Москва
- 17:31 Срив в системата на МВР спря издаването на застраховка "Гражданска отговорност"
- 17:21 Тервел Замфиров триумфира в Банско, Радослав Янков - с трето място
- 17:12 Осем души загинаха в Алпите, заради лавини
- 17:01 Le Figaro: Като обезглави Венецуела Тръмп нанесе последния удар на международното право
- 16:49 Снегът в Русия счупи 150-годишен рекорд
- 16:38 The Economist: ЕС може да заплаши Тръмп със закриване на US базите заради Гренландия