БСП диша във врата на ГЕРБ за изборите за Европейски парламент. Това показва социологическо проучване на "Тренд" по поръчка на вестник "24 часа".

На въпрос "Ако на изборите за Европейски парламент се явят следните партии и коалиции, за коя от тях бихте гласували", 18,7% (18,3% през януари) отговарят, че ще използват правото си на глас в подкрепа на ГЕРБ. 17,4 на сто (17,1% през януари) от анкетираните заявяват, че ще гласуват за БСП. Традиционно на трето място е ДПС далеч назад с 6,5%, което е малък спад в сравнение с извадка от януари, когато 6,9 на сто са обявили, че ще гласуват за партията. Всички останали партии и коалиции получават под 4%: "Обединени патриоти" (3,8% през февруари и 3,5 на сто през януари); Демократична България (съответно 2,3% и 2%); "Воля" (1,5% и 1,6%).

Висок е процентът на анкетираните, които отговарят, че няма да гласуват за никого - 44,3% (45,1% през януари).

По отношение на институциите парламентът е с най-високи отрицателни оценки за работата си (68%), а съдът е с най-ниски положителни (20%).

Омбудсманът събира най-широко одобрение (63% положителни оценки срещу 20% отрицателни). Зад него е президентът (53% положителни срещу 31% отрицателни).

22% оценяват положително работата на прокуратурата, а 56% са на обратното мнение.

Армията и Българската православна църква регистрират по-високо одобрение за своята работа за сметка на неодобрението.

Положителна оценка армията среща сред 47%, докато отрицателната е 31%. Църквата от своя страна се ползва с подкрепата на малко под половината (49%) от всички български граждани срещу малко над една пета (21%), които са на обратното мнение.

54% от респондентите вярват, че изборите за Европейски парламент са важни, а само 14% - изключително важни.

Сондажът разкрива още, че най-важен е евровотът за симпатизантите на БСП и ГЕРБ. Сборът от опциите "изключително важни" и "по-скоро важни" сред привържениците на двете големи партии е близо 80%. Изследователският център анализира, че това говори за силна мобилизация и сред двата електората за предстоящите избори. Видимо по-слаб интерес към евровота през май се регистрира сред най-младите (18-29), което обаче може да се окаже и потенциален електорален резерв за някои формации.

Проучването ни през март ще покаже дали промените в изборните правила и последвалите събития ще дадат отражение върху партийните предпочитания на българите, заключават от "Тренд".

Изследването е проведено между 5 и 13 февруари. В него са участвали 1007 души. /24chasa.bg