Броят на биопроизводителите в България намалява в три поредни години
България 22.02.2019 14:00
Множеството рестрикции за биопроизводителите, въведени с последните промени на нормативната уредба, създадоха прецедент в Европейския съюз (ЕС). Това заяви Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“, по време на провеждащата се днес в Пловдив конференция „Биологичното земеделие в България отново на кръстопът“.
По данни на агроминистерството, представени на конференцията, в последните години броят на регистрираните в сектора оператори намалява. В края на 2016 г. те са 7262, в края на 2017 г. 6822, а за 2018 г. 6264.
Намалява площта на зърнено-житните култури като дял от общата площ за биопроизводство от 19% до около 13%. Увеличават се трайните насаждения, постоянно затревените площи и фуражните култури. Повече са животните и пчелните семейства и произведената от тях продукция. За сметка на това намаляват сертифицираните площи с диворастящи видове, отчете Михаил Карабельов, представител на дирекция „Биологично земеделие“ в агроминистерството.
„Скоро може да няма биопроизводители“, заяви Албена Симеонова. Тя изтъкна, че десет години е имало устойчив растеж в броя на биопроизводителите, които са около 5% от всички фермери, но напоследък три години поред те намаляват на фона на ръста в Западна Европа.
„Земеделското министерство промени политиката спрямо сектора и въведе рестриктивни мерки спрямо биопроизводителите. Под претекст за контрол бяха приети промени в нормативната база. Въвеждат се санкции, несъответстващи на европейските норми и практики. Предвижда се отнемане на сертификат за цялото стопанство при неразрешени вещества в дори една партида, което го няма в европейските регламенти. Ако някой недобросъвестно напръска кабернето ми, ще ми отнемат сертификата за останалите сортове“, даде пример Симеонова.
„Освен това са въведени сериозни финансови санкции при неразрешени вещества и не е предвидена процедура за разследване“, допълни тя.
„Съвкупноста от направените промени в нормативните актове създава прецедент в ЕС“, каза Симеонова.
Доц. Ана Карова, изпълнителен директор на „Кю Сертификейшън“, изтъкна, че често замърсяванията настъпват при транспорта или заради неправилно съхранение на продукцията. Затова трябва да се разследват причините и да се вземат мерки.
Тя попита как се налагат глоби, ако замърсяването е в продукция на оператор извън България, където нашият закон не е действащ и не поставя ли това българските производители в неравностойно положение. /investor.bg
По данни на агроминистерството, представени на конференцията, в последните години броят на регистрираните в сектора оператори намалява. В края на 2016 г. те са 7262, в края на 2017 г. 6822, а за 2018 г. 6264.
Намалява площта на зърнено-житните култури като дял от общата площ за биопроизводство от 19% до около 13%. Увеличават се трайните насаждения, постоянно затревените площи и фуражните култури. Повече са животните и пчелните семейства и произведената от тях продукция. За сметка на това намаляват сертифицираните площи с диворастящи видове, отчете Михаил Карабельов, представител на дирекция „Биологично земеделие“ в агроминистерството.
„Скоро може да няма биопроизводители“, заяви Албена Симеонова. Тя изтъкна, че десет години е имало устойчив растеж в броя на биопроизводителите, които са около 5% от всички фермери, но напоследък три години поред те намаляват на фона на ръста в Западна Европа.
„Земеделското министерство промени политиката спрямо сектора и въведе рестриктивни мерки спрямо биопроизводителите. Под претекст за контрол бяха приети промени в нормативната база. Въвеждат се санкции, несъответстващи на европейските норми и практики. Предвижда се отнемане на сертификат за цялото стопанство при неразрешени вещества в дори една партида, което го няма в европейските регламенти. Ако някой недобросъвестно напръска кабернето ми, ще ми отнемат сертификата за останалите сортове“, даде пример Симеонова.
„Освен това са въведени сериозни финансови санкции при неразрешени вещества и не е предвидена процедура за разследване“, допълни тя.
„Съвкупноста от направените промени в нормативните актове създава прецедент в ЕС“, каза Симеонова.
Доц. Ана Карова, изпълнителен директор на „Кю Сертификейшън“, изтъкна, че често замърсяванията настъпват при транспорта или заради неправилно съхранение на продукцията. Затова трябва да се разследват причините и да се вземат мерки.
Тя попита как се налагат глоби, ако замърсяването е в продукция на оператор извън България, където нашият закон не е действащ и не поставя ли това българските производители в неравностойно положение. /investor.bg
CHF | 1 | 1.9984 |
GBP | 1 | 2.28811 |
RON | 10 | 3.93061 |
TRY | 100 | 5.63567 |
USD | 1 | 1.82481 |
Последни новини
- 21:11 Хороскоп за четвъртък, 2 май 2024 г.
- 19:29 Сливен – рекордьор по млади майки
- 19:17 Тя е само на 38 г., но изглежда като баба
- 19:07 За ПП-ДБ, БСП и Радев е по-добре да няма детска болница, магистрали и пътнически ЖП транспорт
- 18:56 Евгени Петров: Какво общо има частната детска болница с държавната?
- 18:43 5 идеи за забавен великденски маникюр
- 18:31 ГЕРБ подкрепя държавна национална детска болница
- 18:24 Петков се разсърди, че го питат за фалшификацията на подписи: Не вярвам на ДАНС и прокуратурата