Мениджмънта на банките ще трябва да отделя все повече време, административни и експертни ресурси, за да се занимава с изпълнението на надзорни изисквания за сметка на ресурсите необходими за правенето на бизнес. Тези опасения от известно време се изказват от редица шефове на български банки. Достатъчно е да погледнем последните съобщения на БНБ, за да се убедим, че опасенията на банковите мениджъри не са без основание.

На 8 февруари 2019-а БНБ публикува следното съобщение: "На свое заседание Управителният съвет на Българската народна банка взе решение за прилагане на следните насоки, издадени от Европейския банков орган и публикувани на официалната му страница:

"Насоки относно стрес тестването на институциите" по чл. 108 и чл. 109 от Директива 2013/36/ЕС" (EBA/GL/2018/04) - считано от 1 януари 2019 г.
"Насоки относно управлението на лихвения риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл" (EBA/GL/2018/02) - считано от 30 юни 2019 г., като насоките ще бъдат отразени за първи път при вътрешния анализ на адекватността на капитала на банките за 2019 г.
"Преразгледани насоки относно общите процедури и методология за процеса на надзорен преглед и оценка?и надзорните стрес тестове, за изменение на EBA/GL/2014/13 от 19 декември 2014 г." - считано от 31 март 2019 г."
Както се вижда, всички изисквания не са нашенски приумици, а са общо европейски правила, които няма как да не приложим у нас. Европейския банков орган продължава да бълва регулации и уточнения към тях в опита си да обхване и в максимална степен да намали всички рискове, с които се сблъсква банковия бизнес. Стремежът е колкото се може повече да се намали опасността от банкови фалити, предизвикани от недооценяване на конюнктурата и от лоши бизнес практики.

Последните насоки на ЕБО публикувани от БНБ по-скоро са конкретизация към вече съществуващи изисквания, които обаче увеличават ресурсите които банките трябва да вложат за тяхното изпълнение. На първо място се дават конкретни насоки за моделите на стрес-тестовете, които банките трябва сами да си правят при изготвянето оценки си в хода на своите вътрешни анализи на адекватността на капитала и на ликвидността си (ВААК и ВААЛ).

Тези оценки и последващите стрес-тестове трябва да се правят от всички банки поне веднъж годишно в хода на Internal capital adequacy assessment process (ICAAP) - процедура за вътрешна оценка на капиталовата адекватност, в която се оценяват всички процеси в това число и административни, които по някакъв начин могат да влияят на решенията в една банка, свързани с поемане на риск.

Тази процедура завършва с изготвянето на един доста обемен документ, който се предава в банковия надзор и се превръща в съставна част на плановете за възстановяване и преструктуриране на банката. Та в този ICAAP трябва да има и резултати от проведен стрес-тест, за който ЕБО сега конкретизира моделите. Уточняват се понятията и съдържанието на стрес-тестовете за ликвидността и за платежоспособността, както и правилата за възходящ и низходящ стрес-тест, както за стрес-тест на ниво портфейл и още много други детайли.

В хода на анализите, които банките трябва регулярно да правят, се уточняват и принципите за оценка на лихвения риск.

Това е един от основните рискове, който се анализира наред с кредитния, операционния и пазарния. При неговата оценка се правят прогнози за загубите, които банката би могла да претърпи при различно движение на пазарните лихвени равнища. По правило до 8% от размерът на установените потенциални загуби трябва да се покрият с банков капитал.

В насоките на ЕБО публикувани от БНБ се дават конкретни определения на различни понятия като: лихвен риск, произтичащ от дейности извън търговския портфейл, риск от несъответствие, базисен риск, условно и безусловно моделиране на паричните потоци и още много други понятия. Според някои експерти лихвения риск не е силно изразен в нашия банков сектор, но коректното му и консервативно изчисление е важно за вземането на адекватни и навременни управленски решения.

Третата насока на ЕБО, публикувана от БНБ, е свързана с поемането на ангажимент надзора да прави стрес-тестове на индивидуално ниво. Досега практиката е БНБ да извършва стрес-тестове предимно на макропруденциално ниво - на банковата система като цяло. Сега ЕБО й вменява като задължение да прави това и при текущите надзорни проверки на отделните банки. С други думи всяка една така проверка трябва да приключва със стрес-тест, който да се извършва по конкретни определени от ЕБО правила. Така, че банките у нас ще бъдат стресирани постоянно. Разбира се не трябва да живеем с илюзията, че цялата тази по-строга надзорна практика ще имунизира сектора от кризи и фалити, но поне е сигурно, че чувствително ще намали рисковете от подобни сътресения. /money.bg