Хартиената бюлетина остава за близо милион българи по малките села и в чужбина

15 часа пленарен ден - така депутатите приеха промените в Изборния кодекс. Заседанието, започнало сутринта в деня на виното и любовта, приключи час след полунощ. Двете основни промени предвиждат минаване към машинно гласуване след двата вида избори т. г. (европейските и местните) и вдигане на прага за преференции, което прави разместването на листите на практика невъзможно.

Дебатът по най-оспорваните текстове започна в 20 ч, като ГЕРБ запази мълчание, а на микрофона яростно се противопоставиха БСП и вносителите ДПС. Мнозинството в крайна сметка подкрепи невъзможната преференция, само ВМРО бе против заедно с левите и дори поиска президентско вето. Междувременно вчера омбудсманът Мая Манолова обяви, че

дава на КС

поправката

Според новата норма, за да мине нагоре в партийната листа, един кандидат за Европарламента трябва да покрие националната квота за тежестта на един мандат, кандидат за Народното събрание - районната, а за общински съветник - общинската. Това означава, че ако например Сергей Станишев е в дъното на листата за Страсбург, трябва да събере около 150 хил. преференции, за да измести фаворита на “Позитано”.

За да влезе в НС с преференция пък, кандидатът за депутат трябва да вземе около 15 000 гласа персонален вот на парламентарните избори вместо досегашните 2-3 хил. За общински съветник ще са нужни между 7 и 9 хил. според големината на общината, пресметна юристът от БСП Явор Божанков.

До момента най-много преференции е събирал евродепутатът Момчил Неков, който през 2014 г. като новия феномен

15/15 успя да

вземе 34 000

гласа и да измести лидера Станишев от първото място. Досега бариерата за валидност на преференциите бе 7% от подадените за съответната листа гласове. Обезсмисля се вотът на 2 млн. души, които на предни избори са ползвали преференциалното гласуване, предупреди Божанков.

“Преференцията се доказа като начин за контролиран и корпоративен вот.

Така големи

компании купуват

изборите”,

отвърна зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев. “Който желае да гласува мажоритарно, може да го направи за независим кандидат”, включи се лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и така отвърна на обвиненията, че ДПС и ГЕРБ премахват единствения сега съществуващ мажоритарен елемент, въпреки че на референдума 2,5 млн. българи поискаха мажоритарни избори. Да вдигнем и бариерата за влизане в НС на 10% - ДПС няма да я прескочат, заядоха се отляво.

Сред малкото оратори на ГЕРБ бе Спас Гърневски, който е влязъл с преференции. Но защити заличаването им, било битка за демокрацията.

Запазват се номерата на партиите в бюлетините, но за да няма пак 15/15, имената на кандидатите в листите ще са от №101 нагоре. Тук дебатът мина и през уроци по математика, защото от набързо писания текст излизаше, че трябва да са от 10 хил.

Отпадане на машинното гласуване, което по закон трябваше да е в сила от 2017 г., залагаше първоначално ГЕРБ. А по предложение на ДПС се прие още на евровота машини да има в 3000 секции, а на кметския наесен - в 6000.

На следващите избори машинното гласуване ще измести напълно хартиените бюлетини с изключение на най-малките секции (под 300 избиратели), тези в чужбина и подвижни в болниците.

Справка в регистрите на ЦИК показва, че така реално хартиените бюлетини ще продължат да осигуряват между 500 хил. и 1 млн. гласа.

Ограничава се съдебният контрол върху решенията на избирателните комисии. ВАС вече ще гледа само жалби срещу ЦИК, а тези срещу решения на РИК отиват в местните съдилища. Комисиите пък ще вземат решения с обикновено, а не 2/3 мнозинство, което предполага превес на най-голямата партия.

ГЕРБ и ДПС отхвърлиха създаването на регистър, с който да се изчистят мъртвите души от избирателните списъци. Управляващите обаче не подкрепиха ДПС за отпадане на уседналостта и на забраната за агитация на майчин език.

От кодекса бе изхвърлено предложението на депутатката от ГЕРБ Диана Саватева, инициирано от “24 часа”, да падне забраната за огласяване на социологически данни в изборния ден.

След полунощ стана окончателно ясно, че мандатът на сегашната ЦИК ще се удължи и тя ще проведе избори 2019. Това означава, че нова комисия може да има най-рано по Коледа, а още по-вероятно - след Нова година, тъй като процедурата по номиниране и избор на членове отнема над 2 месеца. /24chasa.bg