Фирмите имат срок до 31 май да декларират реалните си собственици

До 31 май всички фирми и неправителствени организации трябва да обявят в Агенцията по вписванията действителните си собственици, ако те са офшорки. Това предвижда публикуваният правилник към Закона за мерките срещу изпирането на пари. Той е приет в края на 2018 г., но правилникът закъсня и влезе в сила на 31 януари. 4 месеца за обявяване на действителен собственик ще имат и всички юридически лица, които ще се регистрират в България.

В правилника има и образец на декларациите, които трябва да се подават. В тях управители или пълномощници на фирми ще посочват личните си данни, както и тези на собствениците на чуждата компания, която притежава акциите или капитала. Ще се декларира и къде пребивават те, когато не са в България.

Информацията

обаче няма

да е публична

До нея ще имат достъп институции като ДАНС, БНБ, Комисията за финансов надзор, НАП.

Адвокати, частни съдебни изпълнители, банкери, застрахователи, счетоводители и всички професии, които работят с клиенти от трети държави, ще трябва да изготвят оценка на риска за тях, особено когато има съмнения, че може да перат пари или да финансират терористи.

Те трябва да подадат декларации, че ще сътрудничат на финансовото разузнаване в ДАНС, да събират информация за клиентите си от чужбина по Закона за мерките срещу изпирането на пари, да следят за съмнителни операции и сделки.

Един от рисковите фактори, с които трябва да се съобразяват, е информация в медиите - за повдигнати обвинения за тероризъм, блокиране на активи на клиента или неговия действителен собственик и дори свързан с него. Трябва да следят и за негативна информация дори по подозрения за клиентите - физически лица или фирми и действителните им собственици.

Съмнителните

клиенти са тези,

които искат да

контактуват с

адвокат

например

от дистанция,

пише в правилника. Трябва да се докладват и всички, които емитират акции на приносител или номинални собственици. Ще се следи и за икономическа логика за заявени или извършени сложни сделки по необичайни схеми. Това важи особено за нотариуси и банкери. Всяка организация ще има звено за връзка с ДАНС, което ще подава такава информация, каквато служителите събират.

Когато има законова пречка да се получи информация от чуждата държава, трябва да се направи и анализ защо това е така и как може да се преодолее пречката. Ако тя е непреодолима, пълномощници на офшорните дружества трябва да изискват от клоновете си в чужбина да ограничат предлагането на продукти и услуги в тази държава, която крие риск от пране на пари и финансиране на тероризъм.

Неправителствените организации, които получават дарения, също са задължени да следят произхода на парите си и да докладват в ДАНС с изключение на случаите, когато средствата се събират в кутии на публични места.