Образователният министър: Училището не трябва да усилва усещането за различие
България 15.02.2019 19:10
Училището не трябва да усилва усещането за различие между децата, напротив образователната система има за цел да осигури равни възможности за всички деца. Това заяви пред журналисти в парламента министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по повод случаи на различна цена на купоните за обяд в няколко училища в София.
Той се е запознал с проблема и ще бъдат предприети мерки. „Винаги във всички училища правата на децата за обедно хранене са били едни и същи. Ако не стигат средствата на дадено училище, тогава трябва да поевтинят цената за всички деца“, обясни министърът.
По повод случай в Айтос, където цените на купоните били с различна цена съобразно местожителството на децата, Вълчев заяви, че нищо в нормативната уредба не предполага презумпция за разделение на цените за купоните за храна в училищата.
По отношение предложената от лидера на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов концепция за интеграция на ромите министърът заяви, че в частта образование няма противоречия.
Той припомни, че на база правителствената програма действа механизъм за приобщаване на всички деца в образователната система. Формулата според нас е всички институции да работят заедно, подчерта министърът. В повечето случаи не ни трябват допълнителни законови мерки, трябва ни по-добра организация на работата, каза още той.
Не е поставян въпросът за съществуването на езиковите гимназии, те са едни от училищата у нас с най-високите резултати и са утвърдени образователни институции. Това, което се поставя всяка година във всеки един регион, е утвърждаването на план-приема в образованието. Той е един от основните инструменти за насочването на учениците към различни професии или профили, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в отговор на въпрос от народния представител Таня Петрова за това какви са вижданията на МОН за бъдещето на езиковите гимназии у нас, които съществуват вече над 60 години.
„През тази година формулирахме политика за минимално преструктуриране на приема от профили и професии, несвързани с математиката, техниката и природните науки към такива, свързани с тях“, каза министър Вълчев.
„Направихме това, защото най-големият очакван недостиг на специалисти имаме за позиции, които изискват професионално техническо образование и в инженерно-техническите професионални направления. Драматичен е недостигът на специалисти в енергетиката и във водното строителство, има недостиг и на медицински специалисти“, каза образователният министър.
Той заяви, че информационните технологии са секторът, който ще генерира висока добавена стойност и от който, в най-голяма степен, ще зависят темповете ни на икономическо развитие, защото се очакват още по-мащабни дигитални трансформации.
„Затова искаме да насочим повече ученици и студенти към тези области и професии - чрез приема и стипендиите, в които се изучава повече математика и природни науки“, отбеляза образователният министър.
През последните десетилетия е имало политика за максимално фаворизиране на т.нар. езикови гимназии, заяви министър Вълчев.
„Един период назад, броят на учениците в гимназиален етап, изключвам осми клас, за да има съпоставимост, е намалял с 15 процента. Броят на учениците, на паралелките, в професионалните гимназии, е намалял с 24 процента, в математическите - е намалял с 10 процента, а в езиковите гимназии се е запазил. Това са единствените защитени гимназии от намаляването на приема“, коментира министър Вълчев.
„Аз драма с езиковите гимназии нямам, но имаме колективен проблем, че голяма част от децата от тези езикови гимназии напускат страната“, заяви образователният министър и добави, че от МОН издават удостоверения, като 30 процента от завършващите езиковите гимназии отиват да учат в университети в чужбина, от математическите гимназии - 10 процента отиват да учат в чужбина, а от професионалните гимназии - 3 процента заминават за чужбина.
„От друга страна, бизнесът постоянно ни казва, че иска да има повече специалисти, а колективният интерес на общините, на регионите и на страната, е да задържим повече деца, но това не можем да го правим по принуда. Затова трябва да направим минимални, разумни крачки, но без това да е за сметка на добрите училища“, посочи министър Вълчев.
Той каза, че е имал разговор с директорите на езиковите гимназии и е начертан комплекс от мерки, но се знае, че решенията за план-приема в гимназиите след седми клас се определят на местно ниво в страната. През тази година в повечето области няма намаление на седмокласниците, а има увеличение спрямо миналата година, информира министър Вълчев. /БТА
Той се е запознал с проблема и ще бъдат предприети мерки. „Винаги във всички училища правата на децата за обедно хранене са били едни и същи. Ако не стигат средствата на дадено училище, тогава трябва да поевтинят цената за всички деца“, обясни министърът.
По повод случай в Айтос, където цените на купоните били с различна цена съобразно местожителството на децата, Вълчев заяви, че нищо в нормативната уредба не предполага презумпция за разделение на цените за купоните за храна в училищата.
По отношение предложената от лидера на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов концепция за интеграция на ромите министърът заяви, че в частта образование няма противоречия.
Той припомни, че на база правителствената програма действа механизъм за приобщаване на всички деца в образователната система. Формулата според нас е всички институции да работят заедно, подчерта министърът. В повечето случаи не ни трябват допълнителни законови мерки, трябва ни по-добра организация на работата, каза още той.
Не е поставян въпросът за съществуването на езиковите гимназии, те са едни от училищата у нас с най-високите резултати и са утвърдени образователни институции. Това, което се поставя всяка година във всеки един регион, е утвърждаването на план-приема в образованието. Той е един от основните инструменти за насочването на учениците към различни професии или профили, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в отговор на въпрос от народния представител Таня Петрова за това какви са вижданията на МОН за бъдещето на езиковите гимназии у нас, които съществуват вече над 60 години.
„През тази година формулирахме политика за минимално преструктуриране на приема от профили и професии, несвързани с математиката, техниката и природните науки към такива, свързани с тях“, каза министър Вълчев.
„Направихме това, защото най-големият очакван недостиг на специалисти имаме за позиции, които изискват професионално техническо образование и в инженерно-техническите професионални направления. Драматичен е недостигът на специалисти в енергетиката и във водното строителство, има недостиг и на медицински специалисти“, каза образователният министър.
Той заяви, че информационните технологии са секторът, който ще генерира висока добавена стойност и от който, в най-голяма степен, ще зависят темповете ни на икономическо развитие, защото се очакват още по-мащабни дигитални трансформации.
„Затова искаме да насочим повече ученици и студенти към тези области и професии - чрез приема и стипендиите, в които се изучава повече математика и природни науки“, отбеляза образователният министър.
През последните десетилетия е имало политика за максимално фаворизиране на т.нар. езикови гимназии, заяви министър Вълчев.
„Един период назад, броят на учениците в гимназиален етап, изключвам осми клас, за да има съпоставимост, е намалял с 15 процента. Броят на учениците, на паралелките, в професионалните гимназии, е намалял с 24 процента, в математическите - е намалял с 10 процента, а в езиковите гимназии се е запазил. Това са единствените защитени гимназии от намаляването на приема“, коментира министър Вълчев.
„Аз драма с езиковите гимназии нямам, но имаме колективен проблем, че голяма част от децата от тези езикови гимназии напускат страната“, заяви образователният министър и добави, че от МОН издават удостоверения, като 30 процента от завършващите езиковите гимназии отиват да учат в университети в чужбина, от математическите гимназии - 10 процента отиват да учат в чужбина, а от професионалните гимназии - 3 процента заминават за чужбина.
„От друга страна, бизнесът постоянно ни казва, че иска да има повече специалисти, а колективният интерес на общините, на регионите и на страната, е да задържим повече деца, но това не можем да го правим по принуда. Затова трябва да направим минимални, разумни крачки, но без това да е за сметка на добрите училища“, посочи министър Вълчев.
Той каза, че е имал разговор с директорите на езиковите гимназии и е начертан комплекс от мерки, но се знае, че решенията за план-приема в гимназиите след седми клас се определят на местно ниво в страната. През тази година в повечето области няма намаление на седмокласниците, а има увеличение спрямо миналата година, информира министър Вълчев. /БТА
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 18:06 Избирателната активност на частичните местни избори в поморийското с.Бата надхвърли 31% към 16:00 ч.
- 17:58 Иран постави под въпрос намерението на САЩ за сключване на мирно споразумение
- 17:46 Разбиха група за рекет и проституция в София, десетки са задържани
- 17:34 Задържаха мъж, отглеждал марихуана в Благоевградско
- 17:22 Пожар избухна в апартамент в столичния кв. "Люлин" 5
- 17:10 Швейцария гласува "против" ограничаване на населението до 10 млн. души
- 16:54 "He ви иcĸaм пapитe": Ceмeйcтвo oтĸaзa $26 милиoнa зapaди пpoeĸт зa дaтa цeнтъp
- 16:44 От добро възпитание: Бойко Борисов дава 100 дни толеранс на Радев