Турция не успя да получи зелена светлина за зоната за сигурност на срещата за Сирия

Избрано 15.02.2019 13:32

Турските планове да създадат буферна зона в Северна Сирия след изтеглянето на силите на САЩ се натъкнаха на спънка вчера, когато Русия и Иран заявиха на среща на върха, че подобна зона изисква одобрението на техния съюзник Дамаск.

На тристранната си среща в руския град Сочи президентът Реджеп Тайип Ердоган и колегите му от Русия и Иран приветстваха решението на президента Доналд Тръмп да изтегли американските войски, които се сражават с "Ислямска държава" в Сирия, а Владимир Путин определи решението като "позитивна стъпка".

Путин и Хасан Рохани настояха, че районът, който САЩ ще освободят, трябва да бъде върнат на президента Башар Асад. "Единственото правилно решение ще бъде да се прехвърлят тези територии под сирийски правителствен контрол", каза Путин.

От своя страна Ердоган повтори целта на Турция да създаде "безопасна зона" на юг от границата си, за да прочисти района от сирийска кюрдска милиция, която Анкара разглежда като заплаха за националната си сигурност. Възможността й обаче да го стори без подкрепа от другите страни, разполагайки сили на терен в Сирия, е крайно несигурна.

При положение, че голяма част от международната общност отсъства от усилията за прекратяване на опустошителната война в Сирия, Турция, Иран и Русия поеха водеща роля в договарянето на политическо решение, въпреки че подкрепят противоположни страни в конфликта, при който над половин милион души бяха убити и който е на път да навърши осмата си година следващия месец. В четвъртък Ердоган каза, че е по-обнадежден от всякога, че политическото решение е на една ръка разстояние.

Но усложненията, пред които Турция се изправя в това да работи заедно със страни, с които има разнопосочни интереси в Сирия, станаха по-очевидни след обявеното от Тръмп през декември изненадващо намерение САЩ да се изтеглят от Сирия, създавайки потенциален властови вакуум, който Турция и съперниците й ще се надпреварват да запълнят.

Русия подтиква Турция първо да потърси одобрение от Дамаск, преди да предприеме нахлуване в Сирия, макар че Турция отказва да преговаря с Асад още от 2011 г., давайки подкрепата си за опозиционни бойци, опитващи се да го свалят. Ердоган смекчи позицията си през последните седмици, признавайки по-рано този месец, че Турция и Сирия са ангажирани във "външна политика на ниско ниво" чрез разузнавателните си агенции.

Турските приоритети се измениха от сваляне от власт на Асад, който изглежда ще остане начело на държавата с иранска и руска подкрепа, към прочистване на своята граница от Силите за защита на народа (СЗН) - сирийска кюрдска милиция, представляваща ядрото на Сирийските демократични сили, които се сражаваха заедно със САЩ срещу "Ислямска държава".

Ердоган многократно заплашва да навлезе в Сирия, за да сложи край на СЗН, които са свързани с кюрдските бойци, водещи трийсетгодишна въоръжена кампания за самоуправление в Турция. Преди срещата Ердоган каза, че желае да координира с Русия зоната за сигурност и че присъствието на СЗН там подкопава заявената от Москва цел да осигури териториалната цялост на Сирия.

"Русия и Иран се опитват да успокоят Турция, че сигурността й действително представлява безпокойство, но не виждам това да доведе до даване на зелена светлина за военна операция на Турция", каза Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция и гост преподавател в Карнеги Юръп. "Никой в Дамаск - или в Москва и Техеран - никога няма да се съгласи на турска военна операция там".

Преговорите с Вашингтон не успяха да произведат съгласувано споразумение за буферна зона, а съюзниците от НАТО изглежда имат разнопосочни цели за това кого би предпазвала тази зона: САЩ казват, че тя следва да защитава кюрдите, а главната цел на Турция е да прочисти района от СЗН.

В Сочи Ердоган отново показа раздразнение от бавния темп на преговорите със САЩ, като каза, че членове на администрацията на Тръмп бавят изтеглянето, което сега би могло да стане през април или през май.

Неговото възмущение заради сътрудничеството на САЩ със СЗН преля в силни антиамерикански настроения в Турция преди критичните избори за местна власт следващия месец, на които партията на Ердоган ще е изправена пред предизвикателства заради сериозното икономическо забавяне.

"Да се говори негативно за САЩ се отплаща политически в днешна Турция", каза Пиерини.

Реалността обаче е, че Турция може би е разчитала на САЩ, както и на малък контингент френски военни, да възпират СЗН в Североизточна Сирия.

"Имаше известно удобство в това войските на САЩ да са на терен, както и дипломати, и разузнаване, за да възпират СЗН да провокира Турция по границата. Кой може да гарантира, че Асад ще служи на турските интереси, като контролира кюрдите?", каза за Ал Монитор Пиерини. "Ако всички тези западни войски напуснат, а кюрдите бъдат оставени сами, неизбежно режимът на Асад е този, който има главната дума".

Турция има различия с Иран и Русия и заради съдбата на Идлиб, последната крепост на опозицията срещу Асад. Турция иска да попречи на цялостна офанзива в провинцията, опасявайки се, че това може да отприщи хуманитарно бедствие и да доведе до нов приток на мигранти в Турция, където вече пребивават почти 3,6 милиона сирийци.

Ердоган убеди Путин през септември да приеме прекратяване на огъня в Идлиб, като обеща да прочисти провинцията от твърдолинейни джихадисти чрез влиянието си върху по-умерените бунтовници. Но свързана с Ал Каида сила затвърди контрола си оттогава, като практически разруши примирието.

Търпението на Путин изглежда се изчерпва и той призова на срещата за "пълно ликвидиране на този развъдник на терористи". По-късно говорителят му изглежда отстъпи назад от тези коментари, като каза, че тримата лидери не са се договорили за военна операция в Идлиб.

Иран и Русия не държат всичките карти. Турция вече контролира 1500 кв. мили сирийска територия, след като извърши две нахлувания през 2016 и 2018 г. срещу ИД и Сирийските демократични сили, което й определя запазено място на масата за преговори за бъдещето на Сирия.

Москва също така има интерес да продаде на Турция ракетна отбранителна система, която би могла да даде на руските военни офицери достъп до хардуера на НАТО. А Иран, който е под натиска на американските санкции, разчита на своя съсед Турция за търговска и политическа подкрепа. Както Анкара, така и Техеран са заели бойна поза срещу Саудитска Арабия през последните години.

Имаше едно нещо, за което Ердоган, Рохани и Путин успяха да се договорят на срещата: всички те приветстваха непосредственото изтегляне на САЩ от Сирия. /БТА
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827