Михаил Горбачов: Няма да има победители в ядрената надпревара

Избрано 15.02.2019 09:29

Вестник „Ведомости“ се обърна към мен с молба да коментирам ситуацията около Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег на действие (ДРСМОД). Действително, съдбата на този договор тревожи политиците и обикновените хора на всички континенти. Аз също съм обезпокоен, и то не само поради това, че през декември 1987 г. подписах този договор с президента на САЩ Роналд Рейгън. В случващото се виждам проява на опасни разрушителни тенденции в световната политика.

Идеята, която за нас беше главен ориентир по пътя към договора, беше изразена в съвместно изявление на ръководителите на СССР и САЩ, прието на нашата първа среща в Женева:“Ядрената война е недопустима, в нея не може да има победители“.

Договорът беше първата крачка, след която последваха други – Договорът за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия (ДССНО) и взаимните крачки към ликвидирането на значителна част от тактическите ядрени средства. Държавите преразгледаха военните си доктрини в посока намаляване на зависимостта от ядрени оръжия. В сравнение с върха по време на студената война количеството на ядрените оръжия на Русия и САЩ бяха намалени с над 80%.

Започнатият тогава процес засегна не само ядрените оръжия. Беше подписана конвенция за ликвидирането на химическото оръжие, страните от Източна и Западна Европа се договориха за радикално съкращаване на своите въоръжени сили и въоръжения. Това беше „най-големият дивидент за мира“, който получиха всички, и преди всичко европейците, в резултат на края на студената война.

През всичките тези години ДРСМОД е служил за сигурността на нашата страна, изключвайки възможността от появата близо до границите ни „оръжия за обезглавяващ удар“. Наистина, не мога да не отбележа тук, че високопоставени руски представители понякога го подлагат на несправедлива критика – чакайте, напразно ликвидирахме тези ракети, те биха били полезни за нас. На мен ми се е налагало да отговарям. Но напоследък Русия зае еднозначна позиция за запазване на договора. Надявам се, че това отразява по-дълбоко разбиране на неговото значение и като цяло на проблематиката на стратегическата стабилност.

Днес постигнатото през годините, когато ние приключихме със Студената война, се излага на голяма опасност. Решението на САЩ за излизане от ДРСМОД заплашва да разгърне редица събития в обратна посока. И това не е първата такава стъпка. САЩ отказаха да ратифицират Договора за забрана на ядрените опити. В резултат на едностранното решение на САЩ през 2002 г. прекрати действието си Договорът за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ДОСПРО). От трите главни опори на глобалната стратегическа стабилност – договорите за ПРО, ДРСМОД и стратегическите въоръжения – остава една, но съдбата на договора за стратегическите въоръжения, подписан от президентите Медведев и Обама през 2010 г. е неясна. Съдейки по заявления на представители на американската администрация, той също може „да отиде в историята“.

Какво се случи? Каква заплаха заставя Америка да тръгне към разрушаване на системата зда ограничаване на яд90рените въоръжения, който служеше на света в продължение на десетилетия? В уведомлението за оттегляне от договора трябва да се съдържа „заявление за изключителни обстоятелства, които уведомяващата страна разглежда като поставящи под заплаха нейните висши интереси“. Т.е. държавата, която предприема такава сериозна стъпка, трябва да обясни на световната общност какво я тласка да разрушава постигнатото.

Къде е тази заплаха за „висшите интереси“ по сигурността на САЩ – страна, чиито военни разходи превишават с няколко пъти аналогичните харчове на всички възможни съперници? Заявиха ли САЩ за такава заплаха пред световната общност, Съвета за сигурност на ООН, който е създаден за това да се обсъждат и решават всякакви проблеми, застрашаващи света? Не, това не беше направено. Вместо това се изразяват претенции към Русия във връзка с предполагаеми нарушения, с които не могат да се справят дори и опитни специалисти. И обсъждането на тези претенции се води в ултимативен тон.

За да подкрепят своята позиция, САЩ също така се позовават на наличието на ракети със среден обсег на действие в други страни, например Китай, Иран и Северна Корея. Но и това не е убедително. Както и преди САЩ и Русия разполагат с над 90% от натрупаното по света ядрено оръжие. В този смисъл нашите две страни наистина си остават „свръхдържави“. Ядрените арсенали на другите страни са 10-15 пъти по-малко. Естествено, ако процесът за съкращаване на ядреното оръжие продължи, то в определен момент към него трябва да се присъединят и други страни, включително Великобритания, Франция, Китай. Имаше такова разбиране, когато ние започнахме процеса на ядреното разоръжаване и тези страни не веднъж са потвърждавали съответното политическо задължение. Но е трудно от тях да се изисква сдържаност, след като една от свръхдържавите излиза от ограниченията и се готви да изгражда ядрено оръжие.

Не трябва да не се прави изводът, че зад решението на САЩ за излизане от договора не стоят тези причини, на които се позовават американските лидери, а нещо съвсем друго: стремежът на САЩ да се освободят от всякакви ограничения в областта на въоръжаването, да получат абсолютно военно превъзходство. „Имаме многто повече пари, отколкото която и да е друга държава“, заяви президентът Тръмп, „ и ние ще увеличаваме въоръженията, докато те не се вразумят.“ Трябва да се предполага, че това се прави, за да диктуват на света своята воля – че за какво друго?

Но това е илюзорна цел, надежда, която не може да се сбъдне. Хегемонията на една страна в съвременния свят е невъзможна. Резултатът от сегашния деструктивен поврат ще бъде съвсем друг: дестабилизация на стратегическата ситуация в света, нова надпревара във въоръжаването, все по-голяма хаотичност и непредсказуемост в световната политика. От това ще пострада сигурността на всички страни, включително и на САЩ. Такава е логиката на всички стихийни, неконтролируеми процеси.

Президентът на САК заяви, че САЩ се надяват да сключат нов, „добър“ договор. Какъв договор – за увеличаване на въоръженията ли? Мисля, че това обещание не трябва да заблуждава никого, както и заявлението на държавния секретар на САЩ Помпео за това, че САЩ „нямат планове за незабавно разполагане на ново ракетно въоръжение“. Това само означава, че засега САЩ не разполагат с тези ракети. И тези уверения явно не убедиха европейците. Те са разтревожени и могат да бъдат разбрани. Всички помнят „ракетната криза“ в началото на 1980-те години, когато на нашия континент се развърнаха стотици ракети – съветските СС-20 и американските „Пършинг“ и крилати ракети. И всички разбират, че новият кръг от ракетна надпревара може да се окаже още по-опасен.

Приветствам усилията на страните от Европа за спасяване на ДРСМОД. Евросъюзът призова САЩ „да обмислят последствията от излизането от договора за своята собствена сигурност, за сигурността на своите съюзници и на целия свят“. Министърът на външните работи на Германия Хайко Маас, предупреждавайки, че „прекратяването на действието на ДРСМОД ще има многобройни негативни последици“, пътува до Москва, до Вашингтон, опитвайки се намери вариант за решаване на проблема. За съжаление този опит не даде резултат, но усилията трябва да продължат – на карта е заложено прекалено много.

Тези, които искат да зачертаят договора, говорят за това, че за времето, минало от неговото сключване, в света са се случили големи промени и договорът просто е остарял. Първото безусловно е вярно, но пък второто е дълбоко погрешно. Промените по света изискват не отказ от споразумение, създаващо основата на международната сигурност след края на студената война, а по-нататъшно движение към крайната цел – ликвидирането на ядреното оръжие. Именно към това трябва да са насочени нашите усилия.

Искам да се обърна към американците, особено към членовете на Конгреса – републиканци и демократи. Съжалявам, че острата вътрешнополитическа ситуация в САЩ през последните години доведе фактически до срив в диалога между нашите страни по всички въпроси от дневния ред, в това число и по проблемите с ядреното оръжие. Време е да се преодолеят междупартийните противоречия и да започне сериозен разговор. Уверен съм, че Русия ще бъде готова за него.

Нужни са нови идеи, които биха помогнали за извеждане на отношенията между русия и Америка от мъртвата точка. Тук огромна е ролята на експертната общност. Неотдавна в статия, публикувана в „Российская газета“ и във „Вашингтон пост“, ние с бившия държавен секретар на САЩ Джордж Шулц призовахме за създаването на неправителствен форум от руски и американски експерти, за да се обсъдят измененията, случили се в сферата на сигурността през последните десетилетия, и да се изработят предложения за правителствата на нашите страни.

Главното, към което искам да призова, е, че е необходим поврат в мисленето на политиците. Милитаризирането на мисленето доведе до милитизиране на поведението на държавите, към военните кампании в Югославия, Ирак, Либия, в други държави. Техните последствия ще се усещат много дълго.

Ключ към решаването на проблема за сигурността не е в оръжието, а в политиката. Тревожните събития от последните седмици не допускат самодоволна реакция. Но и паника не трябва да има. Трябва да бъде осмислена създалата се ситуация и, основно, да се действа, за да не се позволи на света да изпадне в надпревара във въоръжаването,конфронтация, вражда. Въпреки всичко аз вярвам, че това все пак е по силите ни. /БГНЕС
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827