Българските университети са добри, а българското висше образование конкурентно и неслучайно привлича много чужди студенти.

Това заяви министърът на образованието Красимир Вълчев на церемонията по отличаването на най-добрите университети в България, която организира „24 часа“. Наградите се връчват на база рейтинговата система на университетите, която вестникът създаде с партньори през 2004 г-, а от 2012 г. вече е и официален държавен инструмент.

„Скоро имах разговор с директори на езиковите гимназии и те ми обясниха, че децата емигрират, защото българските университети не били добри. Не е вярно. Ние имаме конкурентно висше образование. Факт е, че имаме проблем с репутацията заради масовия прием, но нещата се обръщат и днес виждаме стремеж в университетите за подобряване на резултатите и намаляване на приема“, каза Вълчев пред събраните в НДК ректори на българските университети и представители на бизнеса.

„Рейтинговата система е добър пример за последователна политика в продължение на над 10 години. Днес той е инструмент за финансиране, но и подпомагане на избора на студентите. В тези години се подобриха резултатите на висшите училища. Повече университети инвестират в млади собствени преподаватели, подобрява се реализацията на завършилите ги“, каза Вълчев.

Думите на министъра бяха потвърдени и от Георги Стойчев от консорциума, който подготвя рейтинга на университети. В последните пет години сме загубили 40 000 студенти или това са два университета като УНСС, но само това е лошата новина, заяви той.

Рейтингът е 4 сватби и 1 погребение, в него има 4 добри и 1 лоша новина, обясни Стойчев.

Спадът в броя на студентите е съпроводен с преструктуриране и преориентиране на младите хора в перспективни направления. Ако в икономика и администрация има спад на студентите с 30% в последните пет години, то в медицината увеличението е с 80%, даде пример Стойчев.

Добра новина било и, че дори в направленията, в които има спад студентите вече се ориентират към качествените висши учебни заведения. Така например въпреки спада в икономиката в УНСС и икономическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ бройката на студентите се запазва и дори нараства, а в малки частни университети спадът бил в пъти.

Все повече се подобрява и връзката на университетите с пазара на труда и през миналата година безработицата сред завършилите висше през нея е само 2,5%, посочи Стойчев.

„Увеличават се и доходите на завършилите висше образование. Проблем остава, че все още половината от завършилите висше образование продължават да се реализират на позиции, за които не се изисква висше образование. Но това не е проблем на университетите, а на икономиката, която не създава достатъчно такива позиции“, посочи Стойчев.

„Голямата обществена загуба ще е, че ще имаме недостиг в инженерни, педагогически, хуманитарни науки дори. Нужна ни е политика с приема, стипендии и допълнително финансиране“, отбеляза пък министър Красимир Вълчев.

„В началото не бяхме щастливи от начина, по който бяхме подреждани. С течение на времето се научихме какво и как да правим.Предизвикателството да отидеш нагоре от първото място е още по-голямо“, обърна се към ректорите пък председателят на съвета на ректорите проф. Любен Тотев.