Учени са открили в черни шисти на 2,1 милиарда години от каменоломна в Габон най-ранното свидетелство за революционно подобрение в историята на земния живот - способността на организмите да се придвижват самостоятелно от едно място на друго, съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Протоколи на Американската академия на науките".

Авторите на изследването от университета в Поатие, Франция, описват идеално запазени фосили на дребни тръбообразни структури, оставени от неизвестни организми, които са се придвижвали в меката тиня в търсене на храна в една спокойна и плитка морска екосистема. Вкаменелостите датират от времето, когато Земята е била богата на кислород и е предлагала по-благоприятни условия за простите форми да еволюират в по-сложни.

Самоличността на тези древни "пионери" остава загадка. Фосилите не съдържат самите организми, а само следи, свидетелстващи за способността им да се придвижват. Учените допускат, че тръбообразните структури с дължина 170 милиметра са оставени или от многоклетъчен организъм, или от струпване на едноклетъчни организми, подобно на плужекоподобния организъм, формиран при скупчване на амеби, които в оскъдни времена се придвижват колективно в търсена на по-гостоприемна среда.

Животът се заражда в земните морета преди около 3,5-4 милиарда години под формата на едноклетъчни бактериални организми. Най-ранните форми на живот обаче не притежават способността да се движат самостоятелно.

Откритите в Габон фосили са с приблизително 1,5 милиарда години по-стари от досегашните най-ранни свидетелства за мобилност, датиращи отпреди 570 милиона години.

За сравнение - първите гръбначни се появяват на Земята преди 525 милиона година, динозаврите - преди 230 милиона години, а Хомо сапиенс - преди около 300 000 години.

Габонските шистови отлагания представляват истинска "съкровищница" за находки. В тях са открити и фосили на най-ранните известни многоклетъчни организми.