Джордж Фридман: Нестабилността на Великобритания

Избрано 11.02.2019 15:20

Референдумът за Брекзит разполови Великобритания. Гласуването имаше за цел да покаже, че Великобритания не иска да напусне Европейския съюз. Всъщност, ако британският политически и бизнес елит се съмняваше, че референдумът няма да доведе до решение "оставане", то е малко вероятно, че гласуването щеше да бъде проведено. 52% от избирателите искат да напуснат ЕС; 48% искаха да останат. Ако 2% от гласоподавателите бяха променили позицията си, референдумът би могъл също така лесно да отиде в друга посока.

Великобритания беше дълбоко разделена и елитите не забелязваха това разделение. Критичният въпрос беше: Ивнелесувалили ли са се от реалността, пред която са изправени повечето британци?

Компетентни, добре говорещи противници на Брекзит бяха сигурни, че тези, които гласуваха за напускане на ЕС, са необразовани и неспособни да разберат последствията от техния вот. Опонентите на Брекзит се опитаха да делегитимизират резултата от референдума чрез ефективно делегитимизиране на демократичния процес: те твърдяха, че малко над половината от британската общественост не е квалифицирана да има мнение - ефективно казвайки, че 52% от британските избиратели трябва да оставят решаването на такива сериозни въпроси на по-добрите от тях.

Разделението, което се появи в света след Брекзит, заплашва да възобнови вековни несигурности на Британските острови. Самият Европейски съюз не беше източникът на това разделение, но неговите политики помогнаха за по-дълбокото вбиване на клин.

Неравенството на свободната търговия

Свободната търговия е основният проблем, който стои в основата на Брекзит. Поддръжниците на ЕС в Обединеното кралство процъфтяват при британското членство в блока. Но свободната търговия не е била от полза за всички британци, а с омаловажаването на подкрепилите Брекзит гласоподаватели, преданите привърженици на ЕС пропуснаха да признаят това. Основните поддръжници на Брекзит бяха в индустриалните зони на Обединеното кралство, където хората бяха загубили работата си, тъй като британските компании преместиха фабриките си в други страни или Великобритания вече не можеше да се конкурира в определени индустрии.

Свободната търговия постави два важни въпроса във Великобритания.

Първо, колко време отнема да се видят ползите от свободната търговия? В дългосрочен план тя може да има предимства за всички нации. Но ако сте на 50 години и сте загубили работата си, може да не живеете достатъчно дълго, за да извлечете ползи. Както каза Джон Мейнард Кейнс: "В дългосрочен план всички сме мъртви."

Второ, кой извлича ползите от свободната търговия? Въпреки че брутният вътрешен продукт на страната може да се увеличи, ползите не са равномерно разпределени. Значителните сегменти на обществото не споделят просперитета и дори могат дълбоко да страдат, докато други печелят. Изглежда, това е реалността зад гласуването за Брекзит: мнозина спечелиха от свободната търговия и много от пострадаха.

Последните загубиха не само икономическата основа. Те също загубиха политическата си способност да променят хода на събитията. Членството в ЕС създаде твърдост в политическата система; много правила, наложени от Брюксел, не можеха да бъдат отхвърлени от Уестминстър. Следователно Великобритания е загубила много суверенитет. За онези, които процъфтяват в рамките на ЕС, това е малка цена. За онези, които не виждат полза, загубата на политическа власт ги прави безпомощни.

Британското разделение

Тази история е разказвана и разказвана отново. Пренебрежението на висшите класи към по-низшите класи е епидемия във Великобритания до около Първата световна война; след това тя отстъпи място на признаването на обикновените граждани. Но сегашният поглед към историята води до по-важна реалност. Независимо от това, че Брекзит се разклаща, Великобритания ще остане разделена и политически неустойчива. Горчивостта на „оставащите“ избиратели е поразителна. За тях това не беше просто политически дебат, а въпрос кой управлява Великобритания. Ако оттеглянето от ЕС засегне техните интереси, техният гняв ще се превърне в постоянна характеристика на висшите класи.

Ако, от друга страна, парламентът гласува за отмяна на гласуването за Брекзит или за свикване на друг референдум, различна, но значителна част от британското население ще бъде огорчена. И в двата случая би било ясно, че целта на първия референдум е да се утвърди позицията на елитите за ЕС и че те ще продължат да се опитват, докато не спечелят. Застъпниците на ЕС са сигурни, че ще спечелят втори референдум, но нищо не може да бъде сигурно, когато става въпрос за неща, свързани с общественото мнение.

Следователно Brexit институционализира огромно социално разделение, възкресявайки презрението на елитите към бедните и омразата на бедните към богатите. Дори ако при друг референдум едната от страните спечели с разлика 70% срещу 30%, почти една трета от населението все още щеше да се противопоставя на резултата. Това е голяма част от населението, която трябва да излезе от състоянието на гняв и отчуждение.

Британската политическа система е в хаос. Исторически консерваторите говориха за един сегмент от обществото, лебъристите - за друг. Вече не е ясно кой за кого говори или дали гласовете им въобще са от значение.

Отвъд Брекзит

Следователно Брекзит предефинира вътрешната динамика на Великобритания във време, когато въпросът за Британските острови е отворен отново. В Шотландия вречатляващите 45% от населението гласуваха за напускане на Обединеното кралство по време на референдума за независимост през 2014 г. Този въпрос, подобно на Брекзит, не е затворен. По-важното е, че вечно опасният ирландски въпрос се появи отново. Този въпрос беше решен за един век, но Брекзит постави заплахи за слаб мир. Въпреки че в граничния регион не е прибягвано до насилие (с изключение на няколко случая, свързани с инциденти), исторически връзката между Северна Ирландия и Република Ирландия, както и отношенията им с Великобритания, е експлозивна.

Тъй като Великобритания преминава през най-интензивната социална криза от поколения, сближаването на Британските острови отново е под въпрос. Не е немислимо Юниън Джак (британският флаг – бел. ред.) да излезе от употреба и че географията на Великобритания може да се свие до размер, който не е виждан от векове. И ако това се случи, динамиката на континента ще се промени.

Това са екстремни и невероятни еволюции, но преди пет години видът класово презрение и омраза, които се появиха в Британия след Брекзит, биха били немислими. Може би най-важният момент е, че въпросът за ЕС беше спусъка. Когато във Великобритания се появи реалността на разделянето на класите, ЕС направи управлението на ситуацията много по-трудно.

Тази ситуация не е уникална за Великобритания. Класовото напрежение и политическата непоследователност станаха обичайно място на континента и в Съединените щати, както и в Русия, където само 33% от хората казват, че имат доверие на своя президент. По някакъв начин това ми напомня за междувоенния период от 20-те и 30-те години на миналия век, когато напрежението между класите беше дълбоко. Но дори и тогава политическите партии в повечето страни бяха стабилни и предсказуеми. Разширяването на несигурността в политическата партийна система прави сегашното положение на Великобритания още по-тревожно./БГНЕС

....................

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911