Предвижда се търговците да имат задължението при продажбата на т.нар. „умни продукти” от типа на "интелигентни" хладилници, смартфони и телевизори да предоставят в разумен срок и съответния софтуер, за да се постигне съвместимост. Това каза Константин Райков, член на Комисията за защита на потребителите, в рубриката „Чети етикета” по bTV по повод предстоящите промени в Директива за продажбата на стоки.

При дефект на стока потребителят ще може да избира между ремонт и замяна без условие. Към момента съществуват ограничения по отношение на начините, по които може да бъде решена такава рекламация. „В процеса на утвърждаване и одобряване на директивата обаче ще се чуе евентуално думата и на неправителствените потребителски организации, както и на самия бизнес”, посочи Райков. „Тъй като става въпрос за нова стъпка в отношенията между потребители и търговци, предполагам, че е възможно да се допускат някакви други ограничения, но може би ще бъдат много малки”, добави той.

Константин Райков посочи, че към настоящия момент при предявяване на рекламация в първите шест месеца се счита, че дефектът е бил производствен. В този период потребителят не трябва да доказва, че проявилото се несъответствие е съществувало към момента на покупката. Промяната предвижда този срок да се увеличи на една или две години.

Основен акцент в промените е новите правила да обхванат, както конвенционалната търговия, така и онлайн магазините. „Това за България няма да е нещо ново. Съгласно нашия закон разделът за рекламациите се прилага и за онлайн търговията”, уточни Райков.

Постигнатото споразумение за промените трябва да бъде потвърдено от посланиците на държавите-членки, сред което одобрено от Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите към Европейския парламент и от Съвета на министрите на Европейския съюз.

„Продажбата на дребно е процес, така че по-ранното представяне на тази директива ще подготви търговците да договарят със своите доставчици точно такива условия, каквито те ще трябва да изпълняват”, коментира Константин Райков.

При около 60% от жалбите в Комисията за защита на потребителите по повод дефектни стоки се оказва, че хората имат основателни претенции и контролният орган успява да окаже съдействие за разрешаването на казусите. В останалите случаи потребителите или не разполагат с документите за покупката, или не са се обърнали преди това към търговеца за изясняване на спора, както се изисква по закон.