Темата за отношенията дете-родител е сложна и необятна. За своите родители, ние винаги ще си останем деца, независимо от това, че косите ни посребряват, че имаме собствени доходи, свои деца и т.н.

От раждането си детето има свое собствено кръвообращение и способност да диша самостоятелно. С възрастта, то придобива все по-нови умения, става все по-независимо. От съвсем малко то изучава света чрез социалната среда. В юношеството вече има свое виждане за света, свои собствени увлечения и хобита. С всеки нов етап от живота си детето става все по-независимо и влиянието на родителите намалява. То става самостоятелен човек, не само в действията, но и в чувствата си. Научава се да вижда света през призмата на своя опит, а не през опита на родителите си.

Психологът Дж. Хофман разграничава 4 етапа в разделянето от родителите, чрез които човек преминава към окончателната зрялост:

Емоционално разделяне. Когато човек срещне неодобрението на родителите си.
Атитюдно разделяне. Това е способността на човека да погледне света със собствените си очи, а не с очите на родителите си, да оцени ситуацията въз основа на личния си опит, а не на този на родителите си.
Функционално разделяне. Способността на човек да гарантира съществуването си отделно от родителите си.
Разделяне на конфликти. Способността да живееш без да чувстваш вина.
Ако един пораснал тинейджър все още е строго подвластен на решенията на родителите, то тогава отговорността за провалите му ще бъдат на родителите. Да, родителите имат своите възгледи за това, какво трябва да е бъдещето на детето. Но този живот е на детето, а не на неговите родители.

Малко вероятно е детето да извлече поука за себе си от нещата, които му се случват, ако родителите все още контролират и решават вместо него. Мнението на родителите е добре да се взима под внимание, но не трябва да бъде решаващо. Важно е да се разбере, какво наистина засяга младия човек, какви са неговите желания и възгледи за бъдещия му живот.

Да защитаваме интересите на децата си е не е само правилно, но и добро. Така укрепваме вярата им в себе си и в техните сили.

Също така не е толкова страшно да срещнем неодобрението на родителите си. По-страшно е след време да разберем, че не сме живели живота си. /Мениджър Нюз