Германският министър на икономиката представи „Националната индустриална стратегия 2030“ и мерки за противопоставяне на китайската експанзия. Критиците виждат в нея методи на плановата икономика.

Живеем в епоха на „стремително ускорение на иновациите“, САЩ, страните от Азия и Европа се конкурират едни с други за световно икономическо водачество, при това не винаги с добросъвестни пазарни методи. Създава се впечатлението, че европейците „губят позиции“. По тази причина за запазването и по-нататъшното повишаване на това огромно благосъстояние“, което германците са натрупали за 70 години, Германия се нуждае от национална индустриална стратегия, която би се превърнала в част от промишлената стратегия на целия Евросъюз.

Държавните инвестиции и националните шампиони

Това беше основното послание на речта, която германският министър на икономиката и енергетиката Петер Алтмайер произнесе на 5 февруари в Берлин, обяснявайки, защо е решил да разработи „Национална индустриална стратегия 2030“ за следващите 10 години.

Сред ключовите елементи на тази стратегия: създаването на държавен инвестиционен фонд, който би позволил на правителството за определен период от време да придобива дялове в компании с цел защита от нежелателно поглъщане, а също така целенасочено формиране на „национални и европейски шампиони“ - големи частни компании, притежаващи тази критична маса, която е необходима, за да се противопоставят успешно на световния пазар на концерните от Китай, намиращи се в държавни ръце и ползващи се с неговата пълна подкрепа, или на интернет гигантите от САЩ.

Мерките, които предложи Алтмайер, бяха известни предварително още преди неговото изказване и официалното публикуване на текста на стратегията. По тази причина редица експерти и медии вече изразиха мнение по този повод, някои от тях – доста рязко. Консервативният вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ в коментар под заглавие „Защита от Китай“ написа: „Германците се страхуват от Китай. Това навежда федералното правителство на глупави мисли“.

Петер Алтмайер се кълне във вярност на пазарната икономика

На свой ред, членът на Съвета на икономическите експерти при германското правителство /така наречения „Съвет на мъдреците/ Ларс Фелд заяви, че смята за „напълно погрешно“ да се захване с идеята за държавна индустриална политика. Той трудно може да си представи нещо по-плашещо от задаващата се смес от „държавна подкрепа, субсидии и регулиране“.

Петер Алтмайер в своята реч „сърдечно благодари“ на всички, които веднага се включиха в дискусията за предлаганата от него индустриална стратегия, защото „именно това е, от което се нуждаем в момента“: икономическата политика трябва да се окаже в центъра на обществената дискусия. Германия в последно време отделяше много внимание на екологията, социалната политика, образованието, сега, според министъра, трябва да се концентрира върху икономиката.

Необходимо е да се отговори на въпроса: „Защо в някои сфери ние не сме сред лидерите?“. Отговаряйки на всички критики, които го обвиниха в налагането на методите на плановата икономика в Германия, Петер Алтмайер в речта си на няколко пъти подчертаваше, че е убеден привърженик на социалната пазарна икономика и частната собственост, многократно позовавайки се на Лудвиг Ерхард, „бащата“ на икономическото чудо във ФРГ след Втората световна война /1939-1945 г./.

Германският бизнес трябва да даде отпор на Китай

Освен това, той цитира култовия американски бизнесмен Илон Мъск, а също така ненавиждания от всички германски леви бивш финансов министър на ФРГ и премиер на Бавария Франц Йозеф Щраус, който навремето съдейства за създаването на едни от най-успешните „европейски шампиони“ – самолетостроителната компания Airbus.

Всички тези позовавания бяха недвусмислени сигнали към представителите на консервативните и либерални кръгове в германското общество и трябваше да ги убеди, че авторът на „националната индустриална стратегия“ въобще не възнамерява за върви по пътя на социалистическото одържавяване на икономиката.

Инициативата на Алтмайер, която е насочена преди всичко против експанзията на Китай, среща достатъчно широко разбиране в германските делови кръгове. Преди по-малко от месец главната организация на германския бизнес, Федералното обединение на германската промишленост (BDI), публикува програмен документ за взаимоотношенията с КНР. По същество това е призив към германските власти и Европейския съюз да дадат отпор на настойчивия стремеж на Пекин да разпространи глобалното влияние на китайския модел на държавен капитализъм, целенасочено използвайки при това в свой интерес възможностите на западната либерална пазарна икономика.

Повишаване на ролята на индустрията в Германия и Евросъюза

Този документ съдържа 54 искания, адресирани към Берлин и Брюксел, чието изпълнение ще направи германския и европейския бизнес по-конкурентен, смятат от BDI. Много от тези искания се припокриват или съвпадат с предложенията на Петер Алтмайер в „Националната индустриална стратегия 2030“.

Тя предвижда подобряването на пазарните рамкови условия за правенето на бизнес в Германия /достъпна енергия, конкурентоспособни данъци, стабилни размери на социалните вноски/, подкрепа за средните компании от обработващата индустрия, по-ефективна борба с дъмпинга, реформа на антимонополното законодателство с цел да се облекчи създаването на европейски шампиони, способни да се противопоставят на конкурентите от Китай и САЩ, а също така отказ от протекционизма и съдействие за свободната търговия.

В стратегията се изброяват 10 сфери на индустриалното производство, в които Германия, както и преди е сред световните лидери. Това е металургията /стомана, мед и алуминий/, химията, машиностроенето и производството на промишлено оборудване, автомобилостроене, оптическа индустрия, медицинска техника, „зелени“ технологии, военна техника, аерокосмически отрасъл и производството с помощта на 3D-принтери.

В същото време документът припомня, в какви сфери ФРГ и ЕС са загубили предишните си позиции, например, битова електроника, телекомуникационно оборудване, компютри, интернет, въглеродни влакна. В момента съществува голяма опасност от изоставане в областта на изкуствения интелект /по думите на Алтмайер, това е най-голямата базова иновация от изобретяването на парната машина, „която ще промени всичко/, биотехнологиите, нанотехнологиите.

Представеният на 5 февруари в Берлин 12-страничен документ не съдържа списък с конкретни мерки. Той само набелязва направленията за работа и стратегическите цели. Една от ключовите задачи: да се повиши в Германия дела на обработващата промишленост в създаването на добавена стойност от днешните 23% на 25%.

Едновременно с това се поставя задачата към 2030 г. да се постигне като цяло в ЕС показател на нива от 20%, което ще бъде много трудно, защото „в много страни процесът на деиндустриализацията все още върви с пълна пара“, се казва в документа. /БГНЕС

----------

Андрей Гурков, „Дойче Веле