Италианската икономика демонстрира най-лошите показатели за последните 5 години, показват данните на Националния статистически институт. През четвъртото тримесечие на 2018 г. тя се сви с 0,2% спрямо предходното тримесечие. БВП регистрира спад две тримесечия поред, като в периода от юли до септември той загуби 0,1%. Това означава, че италианската икономика влезе в техническа рецесия.

За сравнение: през четвъртото тримесечие на 2017 г. БВП на Италия регистрира ръст от 0,1%. Към добрите показатели спада и намаляването на безработицата до нивото от 2008 г. Като цяло през 2018 г. БВП на Ботуша нарасна с 1%, докато през 2017 г. този ръст беше 1,6%.

Италианският премиер Джузепе Конти смята, че икономическият растеж може да се възобнови през второто тримесечие, ако италианците „положат усилия“.

Италия е третата икономика на еврозоната и ситуацията там по един или друг начин оказва влияние върху всички участници от зоната с обща валута. По данни Евростат растежът на БВП на 19 страни от еврозоната през 2018 г. е достигнал 1,8% след 2,4% през 2017 г.

Забавянето, според прогнозите на експертите и официалната статистика, ще продължи и през 2019 г. Водещата икономика в еврозоната Германия преразгледа своята прогноза за растеж от 1,8% на 1%, позовавайки се на задълбочаващите се геополитически и търговски рискове. Франция, втората икономика на еврозоната, страда от протестите на „жълтите жилетки“, заплашващи да загробят икономическите реформи на президента Еманюел Макрон.

Дългове и дефицит

Италианските власти твърдят, че рецесията е възникнала на фона на външни фактори, преди всичко „търговската война“ между САЩ и Китай. Но анкетираните от ПРАЙМ анализатори са на друго мнение. Те смятат, че са виновни вътрешните проблеми.

„Основният негативен фактор за италианската икономика е големият държавен дълг, който не позволява на италианците да обърнат тенденцията за увеличаване на бюджетния дефицит“, смята главният анализатор на „БКС Премиер“ Антон Покатович.

През октомври 2018 г. пазарите наблюдаваха дебатите между италианското правителство и Европейската комисия относно съгласуването на размера на италианския бюджетен дефицит. В резултат дефицитът беше закован на ниво от 2,4% от БВП, което де факто е колосална цифра за страна с външен дълг от 2,3 трилиона евро /около 130% от БВП/.

Отсъствието на положителен напредък в разрешаването на структурните проблеми на Италия оказва съществен натиск върху икономическата активност в страната, а също ограничава инвестиционния поток. В резултат на повишаващите се рискове Италия се превръща в една от най-уязвимите държави в ЕС, смята Покатович.

Гримасите на популизма

„Заради своето състояние италианската икономика е „слабото звено“ на еврозоната, въпреки третото си място по БВП. Освен проблемите с бюджета и държавния дълг, на власт е правителство, водещо популистка политика, която се превръща в допълнително бреме за икономиката. Това е и намаляването на пенсионната възраст, и минималният социален доход“, заяви Владимир Брагин от УК „Алфа Капитал“.

Всичко това едва ли ще помогне за разрешаването на сегашната ситуация. Необходими са реформи, подобряващи качеството на трудовия пазар, променящи данъчната система и намаляващи държавното участие в икономиката. Без тях отрицателната динамика ще се запази и в бъдеще, убеден е анализаторът.

В същото време сред съседите има положителни примери за това, как да се действа в подобни ситуации. Най-близкият – Португалия, която също до неотдавна изпитваше забавяне, но тя либерализира своя трудов пазар, в резултат на това безработицата спадна. Мерките бяха непопулярни и едва ли днешното италианско правителство ще се реши да ги приложи. Най-вероятно ще наблюдаваме поредното преразпределение на натоварването върху бизнеса без решаване на проблемите с корпоративното законодателство.

Заплашена ли е еврозоната?

Експертите не са единни в оценката какво ще бъде влиянието на италианската рецесия върху икономиката на еврозоната. В условията на действие на програмата QE италианският дълг се изкупуваше от ЕЦБ, което в значителна степен уравновеси дълговия натиск върху икономиката, припомни Покатович.

„Италианският дълг ще се превърне в един от най-рискованите фактори за икономиката на ЕС след края на пълноценното монетарно стимулиране“, смята експертът.

Най-уязвимите членове на еврозоната могат да се окажат под голям натиск през 2019 г., отчитайки предпоставките, които започнаха да се появяват още през 2018 г., с края на стимулирането на европейската икономика от ЕЦБ. „Разведряващ фактор може да стане търговското споразумение между САЩ и Китай, но, според вас, само една „голяма сделка“ едва ли ще може да неутрализира слабостта на икономиката на еврозоната, включително на Италия“, прогнозира Покатович.

Брагин от „Алфа Капитал“ е убеден, че италианската ситуация може да повлияе критично върху еврозоната сами при голяма финансова криза на Ботуша. Забавянето, което е характерно в момента за еврозоната, е резултат от различни фактори, които на се свързани помежду си. В Германия екстензивен растеж е невъзможен – там пикът вече е достигнат и в момента икономиката навлиза във фаза забавяне, която впоследствие може да бъде сменена от малък растеж.

При Италия нещата са обратни. Ресурси за растеж има, но в рамките на настоящото законодателство и данъчна система те не могат да се осъществят. Във Франция положението е сходно, не си струва да чакаме ръст там, но за разлика от Италия държавата по-активно решава много проблеми. От друга страна, ускоряването на темповете на растеж на други държави, като Испания, отчасти ще уравновесят италианското забавяне, смята Владимир Брагин. /БГНЕС