През лятото на 2019 г. Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег /ДЛРСМО/ ще прекрати своето съществуване. Експертите се страхуват от нова оръжейна надпревара. Китай се опитва да отрезви страните, но самият той няма интерес от съкращаване на своя военен потенциал.

Излизането на САЩ и Русия от ДЛРСМО едва ли зарадва третата страна – Китай. Тази стъпка е „достойна за съжаление“. Пекин се обявява против излизането на САЩ от договора и призовава Москва и Вашингтон да разрешат своите различия чрез „конструктивни преговори“, се казва в официалното изявление на китайското МВнР. Но самият Пекин възнамерява да остане „встрани“ и е против многостранен договор, т.е. разпространяването на неговото действия върху нови потенциални участници, като например, Китай. Именно това желае да постигне американският президент Доналд Тръмп, но преговорите по този въпрос са малко вероятни.

За Китай е неизгодно да се присъедини към ДЛРСМО

Според ДЛРСМО, САЩ и Русия се задължават да унищожат всички свои ракети с наземно базиране с обсег от 500 до 5000 км, а също така да не провеждат по-нататъшни изследвания в тази област. На свой ред, Китай през последните 30 години прави точно обратното – Поднебесната отбеляза огромен напредък в разработването на собствено оръжие от този клас.

Архитектурата на сигурността в Азия в голяма степен се основава на ракети с малък и среден обсег. Според оценките на Пентагона Народно-освободителната армия на Китай /НОАК/ разполага с между 1000-1200 ракети с малък обсег /до 1000 км/. Те са основата на ракетния арсенал на КНР и всички се намират под действието на ДЛРСМО.

По тази причина е ясно, защо Пекин няма интерес да се присъединява към Договора. „Това би означавало, че Китай трябва да се откаже от голяма част от своите ракети. А САЩ въобще не трябва да се отказват от нищо, защото те разчитат на морското и въздушно оръжие“, заяви в интервю за „Дойче Веле“ Волфганг Рихтер от берлинския Фонд за наука и политика.

Особеността на ДЛРСМО се състои в това, че този документ – за разлика от Договора за неразпространение на ядреното оръжие – напълно до последната ракета забранява конкретен вид оръжия. Ако САЩ и Русия се опитат заедно с Китай да постигнат ново споразумение, Пекин вероятно ще поиска да се въведе някакъв допустим минимум за броя на ракетите. „Това би означавало, че Русия ще има същото право, което означава, че би могла да запази своите ракети. Това би се превърнало в лоша новина за Европа“, отбелязва Волфганг Рихтер.

ДЛРСМО до ден-днешен остава много важен

Чак до сключването на ДЛРСМО през 1987 г. ракетите със среден обсег играеха важна роля в противопоставянето между двете суперсили САЩ и СССР по време на Студената война. С тези ракети двете страни можеха да поразят цели на територията на европейските протежета на своя съперник, но не един друг /тази информация не е съвсем точна, разположените през 80-те години във ФРГ американски ракети „Пършинг-2“ можеха за около 10 минути да поразят цели на територия на СССР, което ги правеше много трудни за прихващане, това стана и една от причините за започване на преговорите за ДЛРСМО – бел. БГНЕС/.

Днес САЩ и РФ произвеждат други ракети, включително крилати, които се изстрелват от подводници или самолети, а също от дронове. В сравнение със съвременните ВМС или авиация ефектът от наземното оръжие, върху което се разпространява действието на ДЛРСМО, „трудно може да се оцени“, заявява Волфганг Рихтер. „Но е твърде погрешно да смятаме, че заради това ДЛРСМО е станал по-малко важен. Договорът има голямо политическо значение, защото благодарение на него беше унищожен цял клас носители на оръжия. Тяхното повторно разрешение е съвършено неправилно“, убеден е Рихтер.

Всичко отива натам, че след обявеното от Вашингтон излизане от ДЛРСМО и „огледалния“ отговор на Русия, след установения срок от 6 месеца договорът окончателно ще загуби своята сила през август 2019 г. Двете страни повече нямат интерес от него, смята експертът Улрих Кюн от Института за изучаване на мира и политиката на сигурност в Хамбург. „Русия твърди, че се чувства заплашена от НАТО. Русия също така се чувства заплашена от растящата военна сила на Китай, дори и да не говори официално за това“, смята Кюн.

Нова оръжейна надпревара

Експертът се страхува от нова оръжейна надпревара, дори, ако тя не стигне мащабите от епохата на Студената война, когато ставаше дума за десетки хиляди бойни глави. „Ще наблюдаваме „качествена“ оръжейна надпревара. Всичко върви натам не от вчера, а от доста години. Това означава, че ще се появят по-качествени и бързи оръжия и ракетни системи, което ще доведе до намаляване на стабилността“, заявява Улрих Кюн.

След края на действието на ДЛРСМО остава само един важен договор между РФ и САЩ в сферата на сигурността: СНВ-3, който засяга по-нататъшното съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия. Неговият срок на действие завършва през 2021 г. и, тъй като доверието между Вашингтон и Москва във връзка с предполагаемата руска намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г. е доста подкопано, Кюн смята, че шансовете за удължаване на СНВ-3 са „много малки“.

„През последните години наблюдаваме, как тези договори, които бяха така важни за преодоляването на конфронтацията по време на Студената война, един след друг са заплашени от изчезване. През 2021 г. ние ще се окажем там, където бяхме през 60-те години на ХХ век, а именно – в положение без задължителни юридически ограничения за ядреното оръжие“, опасява се Волфганг Рихтер. /БГНЕС