Варненските седесари развяха знамена над паметния знак, с надпис „Никога вече правителство срещу България”, който бележи края на протестите срещу управлението на БСП през 1997 г. Така те почетоха годишнината от 4 февруари – паметна дата за българската демокрация и за СДС-Варна, чиито членове и привърженици не отстъпиха от барикадите през зимата на 1996-1997 г. След месеци на протести в цялата страна в този ден покойният Николай Добрев не осъществява мандата за съставяне на поредното правителство на БСП.

Преди този акт България вече е доведена до дълбока политическа и финансова криза от управлението на кабинета Виденов. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в безпътица. Повратен момент е потушаването на протестите пред парламента на 10 януари, когато срещу гневния народ беше хвърлена полиция и жандармерия. Стотици са ранени.

В началото на февруари страната е изправена пред нациионална катастрофа – вихри се хиперинфлацията, за по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 350 достига до 3000 лева. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, икономиката е в колапс, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери, на които държавата щедро е раздавала пари, без да имат намерение да ги връщат. Днес пред паметния знак варненските седесари и участниците във февруарските събития от 1997 г. потвърдиха решимостта си да не допуснат бившите комунисти да си присвояват ролята на миротворци. Да не допуснат поредната загубена битка на комунистите срещу собствения им народ да бъде покрита със забрава.


Д-р Янко Станев: Този камък има само едно значение – България едва на 4 февруари 1997 г. осъзна, че няма как повече да шикалкави и да отлага по различни поводи пътя, който СДС определи още през 1990 г. – път към Европейския съюз и НАТО. Събитията от тази дата бяха осъзната лудост, различна емоция, паметни мигове, които не се случват често в един живот. Ако ги нямаше хората по барикадите, не се знае дали заради задкулисни игри по партийни централи и по институции щеше да се стигне до промяна в курса на България. Горд съм, че съм част от този процес.
За България тук е единственият знак, че сме скъсали с комунизма. Самата БСП разбираше, че не може повече така. Имаше тогава идея за национална доктрина за независимата държава, като една Швейцария например. Но разграждането на държавността не позволи това да се случи, можеше да се стигне до ниво на омразата, която пречи на хората да живеят заедно./sdsvarna.net