Гръцкият премиер Алексис Ципрас ще осъществи двудневна визита в Анкара и Истанбул на 5 и 6 февруари по покана на президента Реджеп Тайип Ердоган. Макар че първоначалната програма сочеше Истанбул като място на срещата Ердоган-Ципрас, след промяна в плановете, направена в последната минута, двамата лидери ще се срещнат в турската столица.

По многобройни очевидни причини една визита на гръцки министър-председател в Турция, както и обратното, винаги е много важно събитие в междусъседския регион. Визитата на Ципрас не е по-различна, като се има предвид дългия списък на нерешени двустранни и регионални проблеми между Анкара и Атина.

Винаги обаче е добре да се започне с позитивното. Първото нещо се отнася до самия Ципрас. Той заслужено получи уважение в очите на турската общественост, както и в правителствените кръгове, за това, че преведе успешно страната си през ужасните изпитания на въстановяването на почти банкрутиралата икономика. Положителният подход на гръцкия премиер за подобряване на двустранните отношения и усилията му в тази посока винаги са получавали одобрението на Анкара. Диалогът му с бившите министър-председатели на Турция Ахмет Давутоглу и Бинали Йълдъръм и разбира се с Ердоган - дори и в най-трудни времена - никога не е бил прекъсван. Може да се очаква, че тази атмосфера от страна на Ципрас ще доминира по време на разговорите му с Ердоган утре, макар че двамата лидери ще продължат да имат различия по много въпроси.

Втората важна точка е моментът, избран за тази визита. Тя идва само дни след като гръцкият парламент гласува да бъде сложен край на спора за името на Македония, която се преименува на Република Северна Македония. Ципрас устоя на натиска на крайнодесния си коалиционен партньор, чиито министри подадоха оставки от правителството. Гръцкият премиер получи вот на доверие с минимално мнозинство в парламента и сигнализира за задаващи се на хоризонта предсрочни избори напролет. Турция, която винаги е оказвала подкрепа на интеграцията на Македония в европейските институции, открито приветства одобряването от Гърция на Преспанското споразумение с официално писмено изявление.

Предвид географските и културни сходства, както и потенциала за по-нататъшно развиване на сътрудничеството между двете държави, човек би желал да разшири този списък с положителни наблюдения. Засега обаче това е всичко.

Останалото се отнася до нерешените въпроси в двустранен и регионален план. По отношение на двустранния фронт Ердоган и Ципрас със сигурност ще обсъдят преди всичко проблемите, произтичащи от Егейско море. През 2002 г. Турция и Гърция започнаха "проучвателни преговори", за да установят проблемите и да набележат най-добрите начини за разрешаването им. Шейсетата и последна среща от този механизъм се състоя в началото на 2016 г. Има очакване, че тези преговори ще бъдат подновени под ръководството на Ердоган и Ципрас заедно с редица други мерки за изграждане на доверие.

Фактът, че бившият министър на отбраната Панос Каменос напусна гръцкия кабинет, определено дава надежди за засилени преговори между двете страни. Армиите и на двете държави се въздържаха да отбележат 23-ата годишнина от кризата Кардак, когато двете страни стигнаха почти до война заради безлюдна двойка островчета (наричани в Турция Кардак, а в Гърция Имия, бел.ред.), чийто суверенитет е все още оспорван. Нещо повече, турският министър на отбраната Хулуси Акар изпрати поздравително писмо на новия си гръцки колега Евангелос Апостолакис, като го покани на официално посещение. Всички тези неща са знак за намерението на Турция отново да се ангажира с Гърция за разрешаване на проблемите, които се отнасят до използването на Егейско море.

Ердоган и Ципрас ще разговарят също и за Република Кипър. Турската позиция не е категорично против сондажните дейности на кипърските гърци, но настоява всички тези усилия да бъдат извършвани с участието на кипърските турци. Необходимо е да бъде създаден механизъм от ЕС заедно с международни компании, за да бъдат следени правата на кипърските турци, казва Анкара, която на свой ред започна собствени проучвателни дейности край острова.

Това, разбира се, е едно от последствията на провала в разрешаването на кипърския проблем. Лидерите със сигурност ще обсъдят перспективите на едно ново усилие на ООН, но политическата ситуация не е много обещаваща за която и да било отворена към идеята партия.

Ердоган и Ципрас ще разговарят също за избягалите турски военни, които получиха убежище в Гърция, макар че се опитаха да свалят правителството с преврат през юли 2016 г. Турция е напълно убедена, че Ципрас е положил големи усилия да промени ситуацията и да ги екстрадира. Ердоган, който осъществи историческо посещение в Западна Тракия през 2017 г., със сигурност ще представи проблемите на турското малцинство, докато Ципрас положително ще поиска да бъде отново отворена православната семинария Халки.

Списъкът на проблемите може да бъде продължен, но тази колонка има ограничено място. Казано накратко, визитата на Ципрас говори сама за себе си и би следвало да бъде смятана за положително развитие на незатихващия диалог между двете столици. Вторият положителен аспект би бил, ако те успеят да обявят възобновяване на проучвателните преговори за Егейско море.

Турско-гръцките отношения имат нужда от положителна тенденция и такъв ход ще даде тласък в тази посока. Също така това ще представлява пример за кипърските преговори. Надяваме се, че срещата Ципрас-Ердоган ще внесе късче надежда за мир и стабилност в нашия регион. /БТА