Съчувствието е като извор сред пустинята на тъгата. Съчувствието не лекува болката, но ни дава сили да продължим нататък. Съчувствието е рамото, на което се облягаме в труден момент. То е част от мечтата на писателя Джани Родари да отвори магазинче, в което да „продава надежда за всички“, но не може да се купи с пари.

Но… дотук с лирическите отклонения. Съчувствието ни не е за всеки. Или поне не всеки го заслужава. Въпреки че има хора, които смятат, че имат изключителни права над него. Това е и част от разбирането им, че всичко хубаво на този свят им се полага. За тях само цветя и рози, а за другите… каквото дойде. Този тип никога не се интересува как се чувства човекът срещу тях и с лекота бълват проблемите си, независимо дали излизате от бракоразводно дело или се връщате от погребение. Важните са те. Някой се е отнесъл лошо с тях в семейството, приятелския кръг, работата или дори в магазина. Те са гневни, искат справедливост и разбиране. Веднага.

Представете си следните ситуации:

Мъжът ти се връща късно от работа и не ти обръща внимание – защо да не се оплачеш пред приятелка, която дори няма гадже и вече рискува да остане стара мома…В офиса те дразни шефът, колежките са мързеливи, така и не получаваш желаното увеличение на заплатата – защо да не съсипеш вечерта на някоя безработна клетница, която току-що е получила поредния отказ на интервю за работа... Децата не слушат, уморена си от грижа за тях, ядосваш се, че не са достатъчно усърдни – сега е моментът да се разхленчиш пред съученичка, която едва сдържа сълзите си след поредния провален ин витро опит...Нямаш пари, изхарчила си всичко за нови дрехи, екскурзия и мебели в хола – покажи колко ти е тежко на някоя, събрала стотинките, за да излезе на кафе с теб и да те изслуша. И така всеки път. Да слуша твоите „проблеми“ и рязко да отклонява темата, щом ти намекнеш за своите.

Проблеми ли казах? Защо се заблуждаваме? На някои хора изобщо не има пука за нас и не заслужават и секунда от ценното ни време. Това са егоисти, които не виждат по-далече от собствения си пъп. Дори светът около тях да рухва с всичка сила бъдете сигурни, че те ще се качат върху руините му и ще крещят, че някой им е спрял Интернет, примерно. В този момент веднага се сещам за една българска туристка, която непосредствено след цунамито на остров Пукет през 2004 г. – тогава стихията отне живота на над 10 000 души, стенеше по телевизията, че са ? съсипали почивката. И наистина търсеше съчувствие за проблема си!

С годините хората се променят, както и приоритетите им. Някои си взимат поука и в крайна сметка отказват да играят ролята на „кошчета за душевни отпадъци“. Едни го заявяват ясно и категорично, защото им е дошло до гуша, други избират пътя на пасивната съпротива и просто започват да избягват срещи с индивиди, които се интересуват само от себе си. Затова внимавайте на кого се оплаквате, тъй човекът срещу вас може да е дори по-зле от вас. Ако пък решите да изслушате приятел за пореден път, опитайте се после и вие да вземете думата. Ако от това последват пълна апатия и липса на интерес… следващия път без угризения си догледайте сериала.

Автор: Здравка Миткова /woman.bg