Външните министри на Европейския съюз изразиха загриженост за разпространението на ядрени оръжия, тъй като САЩ са готови да се оттеглят от ключовия договор ИНФ от Студената война, обвинявайки Русия за нарушаването му, съобщава АП.

Администрацията на Тръмп е готова да обяви по-късно в петък, че се оттегля от договора за ядрените сили, който САЩ договориха със Съветския съюз през 1987 г. Пактът забранява производството, тестването и разполагането на крилати и балистични ракети с обхват от 500-5,500 километра.

Ръководителят на външната политика на ЕС Федерика Могерини призова двете страни да се придържат към договора.

"Това, което определено не искаме да видим, е нашият континент да се превърне в бойното поле или място, където се сблъскват други свръхсили. Това принадлежи на далечна история", обясни Могерини в Румъния.

"Важно е разоръжаването и международната архитектура за контрол на въоръженията да бъдат върнати в международния дневен ред", коментира германският външен министър Хайко Маас. "Без договора за ИНФ ще има по-малко сигурност, но трябва да вземем под внимание факта, че договорът е нарушен от руската страна".

Пентагонът сподели информация със съюзниците си в НАТО, твърдейки, че новата ракетна система на Русия 9М729 попада в обхвата на договора. Пентагонът смята, че наземната крилата ракета може да даде възможност на Москва да започне ядрен удар в Европа с малко или никакво предупреждение. Москва настоява, че ракетата има обхват под 500 километра.

През октомври президентът Доналд Тръмп предупреди, че САЩ ще се откажат от договора поради предполагаеми руски нарушения. Ако Москва не се върне към спазването на правилата, Вашингтон заяви, че ще започне шестмесечния процес на напускане на пакта от 2 февруари.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Русия не е показала никакъв признак, че е склонна да се върне към спазването на разговорите със съюзническите посланици.

"Страхът е да се види разпространението, да се развият ядрени оръжия, които са оръжия опасни за цялата територия на Европа", добави белгийският външен министър Дидие Рейндер.

"Надявам се, че нашите американски колеги, включително извън рамката на договора, ще продължат да работят по този диалог с Русия", каза той. "Не можем да постигнем по-голям натиск или ефективност в борбата срещу неразпространението, като не оставим многостранната рамка."

Европейците са склонни да избегнат повторението на ракетната криза от 80-те години на миналия век. Съюзниците на НАТО решиха да разгърнат американски крилати ракети и балистични ракети "Першинг 2" в Европа през 1983 г., тъй като преговорите с Москва за разполагането на ракети СС-20 в Източна Европа се провалиха.

"Гледам на това не само със загриженост, но и със съжаление, че ИНФ отива в миналото", заяви австрийският външен министър Карин Кнайсел. "Можете да преговаряте за споразумение за свободна търговия за пет години, но преговори за разоръжаване, те поглъщат поколения преговарящи. Понякога се преговаря и 40 години".

Министрите от балтийските страни близо до границите на Русия - Литва, Латвия и Естония подкрепиха хода на САЩ и обвиниха Русия. Литовският външен министър Линас Антанас Линкевичус заяви, че загубата на такъв договор винаги означава "по-малко стабилност, повече несигурност, определено е лошо".

Холандският външен министър Стеф Блок заяви, че Русия все още има време да се върне към спазването на правилата.

"Русия трябва да покаже дали все още иска да изпълни условията. Има шестмесечен срок за предизвестие, така че все още има време да се изпълнят условията", обясни Блок.