Социалните мрежи влияят на изборния процес, а българското бюро на Европейския парламент вече се е сблъсквало с целенасочени опити за подкопаване на доверието в ЕС, в демокрацията, в участието на изборите.

Според председателя на българското бюро на ЕП Теодор Стойчев зависи изцяло от гражданите дали да вярват на лъжи, които се тиражират в интернет пространството.

"Лошото е, че заглавията привличат погледа на потребителя", но, по думите му, читателят, ако тръгне по пътя в търсене на истината, може да види опровержението.

Тепърва започват да набират сила инициативите на ЕС срещу дезинформацията, обясни още Стойчев. Целта на семинара, организиран от Бюрото на ЕП, е да насочи вниманието към съществуващите проблеми, да служи като обмен на добри практики от други държави.

"Вече има и други източници на информация, които непрекъснато ни заливат, затова по-скоро трябва да насочим вниманието и към себе си и нашата медийна култура", заяви Стойчев.

Дезинформацията винаги е съществувала, подчерта Стойчев и даде пример с последната страница на френски вестник от Първата световна война, на която е отпечатана карикатура как български селянки колят ранените румънски войници в Добруджа.

Пропагандата тогава е съществувала в условията на война, днес обаче масовите комуникации дават възможност всяка секунда да получаваме всякакви новини. Важно е да проверяваме и да отсяваме външната пропаганда с външна намеса, изтъкна Теодор Стойчев. Това ще бъде основната насока на бюрото на ЕП, тъй като най-вероятно този проблем ще е налице и при изборния процес за ЕП тази година.

"Социалните мрежи не са заплаха за демокрацията, зависи как ги използваме", категоричен бе Стойчев. По същия начин и книгите биха могли да бъдат определени като застрашаващи демокрацията, тъй като там авторът представя своята гледна точка.

Анели Ахонен от Оперативната група за стратегическа комуникация с Източното съседство в Европейската служба за външна дейност, посочи, че подобряването на комуникацията в европейските държави е в корените на противодействието срещу дезинформация.

Оперативната група за стратегическа комуникация с Източното съседство сондира данни от анализи на медиите в последните три години.

Работата няма за цел да разиграва информационна война с Русия, но тя се вижда в постоянна конфронтация в сферата на информация. Използването на дезинформацията е част от военната доктрина на Руската федерация, но се използват и в мирни времена - хибридна война, като целта е разединение на населението, влияние върху взимането на решения от страна на политиците.

Мащабът на дезинформацията, идваща от Кремъл, е различен в различните държави. Годишно се използват 1 млрд. евро за официални офиси и парите отиват за медии като Спутник, Тасс, Арти, Русия днес, като Русия оперира в различни държави на 33 езика.

В Армения се публикуват ясни послания, които съдържат дезинформация и са свързани с външната и вътрешната политика на страната. Засечени са и послания, свързани с гласуването за независимост на Каталуния. Разследването на изборите в САЩ е свързано с фабриките за тролове от Кремъл.

Методите на руската пропаганда основно са хакване, изтичане на информация, използване на армия на ботове и тролове, фалшиви акаунти, като целенасочена кампания има и срещу германския канцлер Ангела Меркел, която в руски медии се среща като "дъщеря на Хитлер". Злият Запад - Добрата Русия, която спасява Крим от геноцид, Украйна са основните теми за руската дезинформация все още. Пример за дезинформация по казуса е новината, че Украйна заразява Азовско море с холера.

Основните врагове на Русия са САЩ, Украйна и Европа, според проследени данни.

Предстои създаване на платформа за бърз обмен на информация между държавите членки, както и комуникация със социалните медии и технологичните гиганти по отношение на доклади за реклами, свързани с изборите.

Ще се изследва дали политическите реклами са използвани правомерно или не. /news.bg