Не е тайна, че обработените храни не са особено полезни – нито за здравето, нито за фигурата ви. Ново изследване обаче показва как диета, богата на определен тип хранителни добавки, може да засегне дори и поведението ви.

Невроучените от Щатския университет на Джорджия откри връзка между популярна хранителна добавка и тревожността. Въпреки че тя е налична единствено при мишки (засега), изследователите твърдят, че находката им би могла да се приложи и при хора и дори да се използва като потенциален метод за обяснение на поведенчески проблеми.

За кои хранителни добавки става дума?

В случая говорим за синтетичните емулсифайъри като полисорбат 80 и карбоксиметил целулоза. Те се срещат често в храни като бисквитки, торти, хляб и маргарин. Използват се, за да подобрят текстурата им и да увеличат срока им на годност.

„Ние си зададохме следния въпрос: могат ли емулсифайъри, които принципно водят до общо и системно възпаление, да засегнат мозъка и поведението? – пише водещият изследовател Герт де Врис – Отговорът е „Да.“.

В предишни свои проучвания екипът изследва начина, по който емулсифайъри могат да предизвикат леки възпаления в червата на мишките и дори да променят местната микрофлора (т.е. трилионите бактерии, живеещи в гастроинтестиналния тракт). Интересното в случая е, че тези бактерии имат пряка връзка с централната нервна система. Именно това вероятно е ключът, който ще ни помогне да разберем как определени хранителни добавки засягат нашето настроение.

„Знаем, че възпалението може да накара местните имунни клетки да произведат сигнализиращи молекули, които да засегнат тъканите на други места в тялото, включително мозъка – добавя Де Врис. – В червата откриваме дори и разклонения на блуждаещия нерв, който води директно към мозъка.“

За да проверят теорията си, учените поставят емулсифайъри в питейната вода на мъжка и женска мишка. След 12 седмици те наблюдават промените, които добавките са оказали както върху чревната флора, така и върху поведението им. Мъжката мишка започва да изпитва повече тревожност, докато социалността на женската намалява. Според Де Врис това вероятно би могло да се обясни с половите разлики в имунната система и състава на чревната флора.

Екипът се надява, че тези находки ще ни помогнат да научим повече за дълбоката връзка между микрофлората в храносмилателната система и човешкия мозък.

Изследването е публикувано в Scientific Reports