Държавата прави нов опит да ги раздвижи

Бонови книжки, собственост на над 2,5 милиона души за 2-3 млрд. лв. да излязат от регистрите на Централния депозитар, да започнат да носят доход на притежателите си и да раздвижат капиталовия пазар. Това е идеята, записана в Концепция за личните сметки, която финансовото министерство обяви за обществено обсъждане в края на миналата седмица.

Това е втори опит на държавата да извади т.нар. спящи акции, придобити от масовата приватизация, с които собствениците им не се разпореждат по никакъв начин. Концепцията на финансовия министър доразвива идея от 2017 г. държавата да създаде

фонд, който да

поеме тези акции,

а собствениците им да придобият дялове в него. Замяната на мъртъв актив, какъвто са боновите книжки, срещу дялове, които носят доход, ще се извърши след едногодишен срок, по време на който ще има широка кампания, която да обясни целта и механизма на собствениците им.

Новост в концепцията е, че тези, които до 5 г. продължават да не се интересуват от собствеността си, ще я загубят.

Акциите, по които няма никакво движение, ще бъдат продадени, а приходите ще отидат в Сребърния фонд, който съхранява резервните пари за пенсии.

Целите, записани в концепцията, са две - от една страна, притежателите на тези ценни книги да получат доход, а от друга, вливането на непотърсените ще повиши оборотите и ликвидността на фондовата борса.

Механизмът, по който се предлага да стане това, е следният: “спящите акции” да излязат от “Регистър А” на Централния депозитар, където те се съхраняват като 2 милиона лични сметки на техните притежатели. От данни на депозитара става ясно, че 60% от тях са притежателите с по 25 броя акции. Останалите са с по 50 до 100, тъй като в масовия случай са наследени.

Всяка от тези акции дава право на притежателя си да

получава дивидент

от съответния инвестиционен фонд. В масовия случай обаче техните собственици в рамките на 5 години не са проявявали никаква активност- нямат получен дивидент, не са участвали в общи събрания, в увеличаване на капитала. Според концепцията те получават една година срок, за да ги прехвърлят към инвестиционен посредник. Това означава да ги направят търгуеми на фондовата борса. Прехвърлянето им към инвестиционен посредник не лишава притежателя от собствеността им, а превръща акциите в дялове от инвестиционен фонд.

Според шефа на Централния депозитар Васил Големански разпореждането с дялове вместо с акции е много по-лесно, тъй като акциите не могат да бъдат разделяни, което прави продажбата и наследяването им много по-трудни.

Всяка от “спящите акции” ще бъде оценена, тъй като основната част от тях се намират в около 545 непублични дружества. Това означава, че те никога не са се появявали на фондовия пазар и цената им не е ясна. Според инвестиционни посредници оценката ще бъде една от конфликтните точки, тъй като всеки собственик ще иска по-висока цена, за да получи по-голям дял и да си гарантира по-висок доход

В концепцията се предлага след нови 5 години, през които всеки притежател може да поиска да фондът да изкупи дяловете му, или да предпочете да остане акционер в него, остатъкът от спящи дялове да бъде продаден на борсата.

Според експерти това би засегнало основно малки акционери в бившите приватизационни фондове, които са се пререгистрирали като холдинги. Някои от тях имат над 150 хил. дребни акционери, което затруднява оперативното им управление. С придобиването на дялове в някои компании новият фонд може да се превърне в по-голям, а в отделни случаи и в мажоритарен акционер.

Данните от КФН и Централния депозитар показват, че публичните дружества от масовата приватизация са 91 от общо 265, а непубличните – 545. Това означава, че действията ще се отнасят за акции в общо 942 компании и холдинги.

Очакванията на финансовото министерство и на инвестиционните посредници са, че действия по акциите ще се предприемат

основно от

наследници

Това е така, защото когато са придобивани акциите- през 90-те години, повечето от притежателите им са били на възраст 40-50 г.

Затова концепцията предвижда механизъм за взаимодействие между ЕСГРАОН и местните власти.

Какви са пречките? В момента с Персоналния идентификационен код, издаден от НАП, всеки може да провери притежава ли такива акции и къде. Услугата е безплатна. Той обаче не може да извърши проверка за роднина или близък. Ако близкият е починал, той не може да получи ПИН. Това означава проверка лично в депозитара или възлагане на инвестиционен посредник.

Посредниците обаче събират такси и комисиони за услугата, което е една от причините да няма движение по тези акции. Още повече при неизвестна или като правило ниска стойност на ограничения обем акции, което прави услугата нерентабилна. В концепцията е записано, че ще се облекчи процедурата по проверка и заявка, за да може таксите от 30-35 лв. да не са пречка пред раздвижването на акциите.

Пред “24 часа” шефът на Централния депозитар Васил Големански обясни, че ще се водят разговори и с инвестиционни посредници с цел намаляване на цените, за да се постигне очакваният ефект.

Фондът, в който ще се прехвърлят книжата, ще се управлява от

лицензирано

управляващо

дружество,

като ще има предварителна оценка на активите, влезли в него. Това означава, че номиналът на “спящите акции”, който се изчислява на 2-3 млрд. лв., може да се увеличи или да се коригира в посока надолу.

Инвестиционният фонд ще се избира от Управителния съвет на Сребърния фонд с прозрачен конкурс. Той ще има всички права по прехвърлените в него акции, в това число право на глас, дивидент, ликвидационна квота, право да ги залага и заема, да ги продава. Лицата, които са получили дялове от инвестиционния фонд, или техните наследници ще получат право да поискат обратно изкупуване на получените дялове или да потвърдят желанието си да останат във фонда.

“Поради това, че сроковете, които ще се предложат със закона за прехвърляне на търгуваните ценни книжа от регистър А в регистър Б и съответно за предприемане на действия от страна на притежателите на дялове в инвестиционния фонд и притежателите на акции в непублични дружества, предоставени за управление на фонд, са преклузивни, последицата от тяхното пропускане ще бъде погасяване на правата, обусловени от спазването им, в полза на посочения обществен интерес. Като същевременно ще бъде изразена ясна държавна воля за уреждане на последиците посредством изработване на законопроект с ясни изисквания, критерии и процедури”. Така в концепцията се обяснява необходимостта от отнемане на книжките на тези, които в продължения на законово установен срок не се разпоредят с нея. Противниците на подобна идея определят акта като национализация.

Бизнесът вече е против идеята
Изземането на непотърсените акции от масовата приватизация ще създаде изключително опасни и противоконституционни практики за принудително отнемане на собственост от български граждани. Това е позицията на БСК, обявена ден след публикуването на концепцията. Тя ще бъде поредната обществена несправедливост към всички, които са придобили ценни книжа от процеса на масовата приватизация в България.

От камарата обаче правят няколко предложения по проекта за закон, който ще реализира концепцията. Първото предложение е да се актуализират регистрите на КФН и депозитара и Търговския регистър, което е наложително, тъй като информацията трябва да бъде идентична и в трите източника. Провеждането на информационна кампания би имало нулев резултат, ако няма улеснен достъп до регистрите и намаляване на таксите за услугите, категорични са работодателите.

Представителите на бизнеса се обявяват и категорично против предложението за изземане на акциите от гражданите и прехвърлянето им в “специално създаден за целта фонд”. Внасянето на паричната равностойност на непотърсените акции в Сребърния фонд също се оценява като мярка без особен ефект, тъй като държавата продължава да води политика за ограничаване на постъпленията и пасивно управление на средствата в него.

По следите на масовата
приватизация
Бившите приватизационни фондове са преобразувани в холдинги и инвестиционни дружества. От 81 приватизационни фонда 52 са станали холдинги и 6 - инвестиционни дружества, някои от които търгуват акции на борсата. Други 17 бивши приватизационни фонда са били преобразувани в холдинги, но вече не са публични дружества, т.е. акциите им не се търгуват на фондовата борса. Девет приватизационни фонда са ликвидирани или са в процес на ликвидация, показват данни от депозитара.

Какво могат да направят притежателите на бонови книжки. Първо, ако не знаят от кой фонд са, да проверят това. Ако фондът е публичен, могат да установят цените на акциите и да преценят дали е изгодно да ги продадат. Срокът за сделки с книжки от т.нар. втора вълна на масовата приватизация изтече през 2005 г. Който има акции във фонд, трябва да има и издадена от него депозитарна разписка. Ако не притежавате такава, може да получите дубликат от Централния депозитар, но това не става лично, а само чрез посредник, който ще вземе такса за услугата. Някои акционери имат и безплатни акции, които са разпределени след увеличаване капитала на дружеството. Има бивши приватизационни фондове, сега холдинги, които са правили увеличения на капитала със собствени средства и техните акционери са получили допълнителни безплатни акции. Проверката се прави по същия начин. Проверете също дали дружеството, в което сте акционер, е разпределяло дивиденти. Дивидент може да се получи до 5 години от датата на неговото разпределяне. Който реши да продава акциите си, трябва да го направи чрез инвестиционен посредник, който ще ги обяви на борсата.