Аз считам, че решението да се върви към преговори за придобиване на самолет F-16 е правилното. Министерство на отбраната преди всичко е в дълг към обществото да даде повече аргументи защо се стигна до избора на този самолет. Това каза в интервю за БГНЕС експертът по сигурност Йордан Божилов, председател на Софийски форум за сигурност.

Самолетът F-16 е едно основно бойно средство, което трябва да има много способности - и за защита и отбрана на въздушното пространство, за подпомагане на Сухопътните сили, за решаване на въпроси в координация с Военноморските сили. От тази гледна точка, решението може да бъде единствено комплексно, ето защо трябва да бъдат оценявани всички фактори – и политически, геостратегически, военно-технически, финансови и т.н., смята експертът. Така, отчитайки всички тези критерии, в крайна сметка, той счита, че решението да се върви към преговори за придобиване на самолет F-16 е правилното.

„Министерство на отбраната е в дълг към обществото да даде повече аргументи за това защо се стигна до този самолет, защото не е само въпрос на финансиране, не е само въпрос на схеми за плащане, придобиване и т. н.“, подчерта той.

Йордан Божилов даде пример като каза, че преди повече от 6 месеца словашкото правителство, което било в същата позиция и сравнявало самолетите F-16 и Gripen, тъй като и Словакия ще придобива нови самолети, е направило пълен анализ на военно-техническите параметри, на способностите, на възможностите за поддръжка, възможностите за плащане и т.н. и стига до категоричния извод, че самолетът F-16 е по-добър.

„И действително ние виждаме, че по такива параметри като: възможност за носене на въоръжение, възможности за патрулиране, или възможности за опериране в различен диапазон километри от пункта за излитане, са много по-големи“, посочи той.

Експертът заяви, че в дългосрочен аспект F-16 излиза равностоен като средства с Gripen.

Божилов обясни, че това са първите големи модернизационни проекти на България, които се реализират – и важни, и мащабни, и скъпи. Той предполага, че проблемите с процедурата може би се дължат на растежа. „Според мен имаше доста сериозни проблеми в самата процедура. Първо - когато са се готвили документите за решение на НС-за определяне на цена, начини на плащане, време на доставка-не са били проучени всичките възможности. Аз си спомням през 2012г. докато бях в МО, тогава се проучваха възможности за придобиване на Gripen и на самолет F-16 - втора ръка. Тогава бяха зададени определени параметри и аз виждам, че тези параметри са копирани и в новото решение, като само цената е завишена. И тук ми се струва, че капацитетът за правене на подобни решения, капацитетът за провеждане на подобни мащабни процедури, придобивания, не е на необходимата висота“, обясни Божилов. Това, го кара да мисли, че ние самите сме си заложили някои проблеми, които виждаме сега при взимане на решението за придобиване на F-16 или на Gripen. “Не са ни виновни нито американците, нито шведите, просто ние сме си заложили такива параметри, които до голяма степен са и изкуствени, или пък може би се е имало предвид, че те ще бъдат в полза на българската страна, но в крайна сметка се оказва, че те са проблематични”, заяви той.

Има проблем във финансово-икономическия аспект и за другите два проекта

Според експерта точно във финансово – икономическия аспект не само за този проект има проблеми, но има такива и за останалите два големи модернизационни проекта – тези на Сухопътни войски и на Военноморските сили.

„Ние нямаме определена процедура за този тип придобивания на ключови военни способности, те са изключени от правилата на Закона за обществените поръчки. Този закон не се прилага, защото се придобива военна техника и има класифицирана информация. Оттам нататък, ние гледаме какви са подходите, които и други страни прилагат и се опитваме горе долу по същия начин да подходим. Но за мен проблематично е това, което залагаме. Отнася се и за самолетите F-16 , и за бронираните машини и за корабите. Впрочем, ние вече видяхме, че заложената от нас идея за финансова схема за плащания не работи при самолетите F-16. Според мен, тя няма да работи и при другите проекти“, подчерта Божилов. Той обясни, че финансовата схема включва получаване на всички необходими продукти в рамките на 6-7-8 години и разсрочено плащане за 12 години напред.

„Ако вземем проекта за бойни машини какво се получава? Народното събрание е определило първата година от изпълнение на проекта да бъдат получени 12 машини. Тези машини по разчетите на МО струват определена сума. НС обаче е решило, че бюджетът на МО ще покрие само част от тази сума. През втората година - МО следва да получи 20 машини, на ориентировъчна цена според разчетите на МО от 195 млн. лв., а утвърденото от Народното събрание плащане е 100 млн.лв. И така до осмата година, когато следва да се доставят последните машини и продукти. Тоест от първата до последната година на производство на машините фирмата, ще работи изцяло на загуба. В крайна сметка за 6 години фирмата- производител, която и да е тя, ще натрупа дефицит от 600 млн. лв. Чак след осмата година Министерството на отбраната ще възстанови средствата за произведените и вече доставени машини. И тук влизаме в противоречие с идеята български фирми да произвеждат тези машини, да бъдат основен изпълнител или подизпълнител“, заяви председателят на Софийски форум за сигурност. Така той зададе въпрос: Коя българска фирма може да си позволи да кредитира държавата с 600 млн. лв. за 6-7-8 години и да си получи възвращаемостта чак след 12 години? Чрез схемата за плащане, която привидно е добра за бюджета на Министерството на отбраната, тъй като предвижда разсрочено плащане, се елиминира възможността за участие на български фирми, които имат относително малко възможности за осигуряване на такива заемни средства. По същият начин, според него е и с корабите, по същия начин, по думите му беше заложено и със самолетите.

„За мен проблемът е, че не са отчетени всички особености – икономически и финансови. Като идея за бюджета е добро – да го разсрочим, по-малко да плащаме в години, да си получим машините, но икономическата логика, икономическите закони, финансовите закони казват друго“, посочи той. Необходим е по-голям реализъм и предвидливост при правене на процедурите за модернизация на въоръжените сили.

Йордан Божилов беше началник на политическия кабинет на министъра на отбраната в първия кабинет „Борисов“, назначен през 2010 година. Той разказа, че е свидетел как се плащали навремето сделките за хеликоптери и за транспортни самолети. „Там плащането се извършваше при получаване на машините, но имаше и една по-сложна схема, в която имаше включително и авансово плащане. Сложна и неизгодна за нас схема“, припомни той. За него проблемът се състои в това, че ако ние приложим схемата на разсрочено плащане с изравнителни плащания, след като бъдат произведени и доставени машините, това означава, че която и да е фирма, за да ги произведе, трябва да вземе някакъв кредит. „Този кредит има цена. Сега кредитите са около 3% на годишна основа. Тоест в един дългосрочен период ще се окаже, че фирмата, която произвежда ще трябва да кредитира с един заем, чиято цена е не по-малка от 100 млн. лв. Това означава, че тези 100 млн. лв. допълнително ще бъдат калкулирани в цената на машините. Иначе казано - ще получим нещо по-скъпо за по-малко способности, за да се покрие цената на финансовия ресурс, а това означа и възможност за скрити разходи. Аз тук бих казал, че ние трябва да бягаме от скрити разходи, тъй като се създават условия за корупция. Ето защо аз апелирам да се преразгледат финансовите условия, въпреки, че те изглеждат много добри, въпреки че те изглеждат добри от гледна точка на бюджета, но от гледна точка на получаване на добри машини на реална цена, и от гледна точка на включване на българския бизнес, те ще бъдат пагубни и ние няма да можем да включим български фирми в производството“, каза той.

Божилов иска да се оцени възможността за най-широко българско участие във всички проекти и целенасочено да се работи за създаване на повече условия за българския бизнес. Да бъде ясно и прозрачно финансирането, „а да не се окаже, че в цената на машините се крият и някакви други разходи, които производителите ще калкулират,“, обясни експертът. /БГНЕС