Помните ли 2008 година? Много от настоящите инвеститори на фондовите пазари могат и да не я помнят, защото са били много млади.

Сега тезата сред анализаторите е, че няма да има рецесия за световната икономика, а само леко забавяне. Това обаче е много трудно да се прогнозира, а още по-трудно да се направлява!

През 2008 година нещата изглеждаха много спокойни и почти никой от анализаторите и водещите банки не успяха да видят задаващата се голяма вълна на кредитните и финансовите пазари, която ги заля и се превърна в световна финансова криза след това.

И макар сега всички вече да се оглеждат, не би било невъзможно отново да бъдат изненадани. Защото ситуацията на фондовите пазари се променя изключително бързо и е невъзможна за прогнозиране.

А ето и направленията или основните заплахи откъдето може да тръгне следващата световна рецесия...

Рекордната задлъжнялост

Много хора сочат политиката на Фед като рисков фактор номер едно. Това обаче по-скоро е следствие, а не потенциална причина. И една от основните причини за следващата финансова криза, най-вероятно ще е отново същата, както и при предходната криза от 2008 година - рекордния дълг.

За съжаление на всички хора, единственият начин за заличаване на подобен по размери дълг е с... обезценката му!

Световният дълг нараства напоследък с най-ускорени темпове от две години. В среда на забавяне на ръста на световната икономика и повишение на лихвите в САЩ налице са сериозни кредитни рискове, във връзка с огромната задлъжнялост, според анализ на МВФ. Сред най-застрашените от дълга страни са развитите такива като САЩ и държавите от Западна Европа.

И докато дългът сам по себе си не е чак такава заплаха пред световната икономика, защото може да бъде рефинансиран, налице е тревожна тенденция идваща от САЩ и свързана с по-ускорения ръст на дълга, в среда на повишение на лихвите.

Дългът на САЩ се повиши до над 100% от БВП. Заради нарасналите разходи на администрацията на Тръмп и Конгреса, САЩ сега ще има нужда от финансиране в размер на 25% от БВП-то си.

САЩ изпъква пред останалите страни, по отношение на заплахата от растящия си дълг, заради повишението на бюджетния дефицит и падежиращите дългови книжа.

Фед налива масло в огъня

Фeд се подготвя да противодейства на следващата криза, като повишава лихвите си в момента. Това на пръв поглед изглежда противоречиво действие, но по същество сочи че резервът оценява шансовете за нова криза, като напълно реалистични и осъзнава, че единственият начин, за да се намеси тогава ще е ако лихвите са на по-високи нива.

Проблемът е, че действията на Фед сами по себе си могат да предизвикат дългова криза. Защото при подобна задлъжнялост повишението на лихвите е изключително опасно и може да доведе до банкрути в най-задлъжнелите сектори, което да предизвика верижна реакция.

Щaтc?ият фeдepaлeн peзepв пoвиши нивата на лихвите четири пъти само през изминалата година, което направи паричните пазари реална алтернатива на акциите за пръв път от последната финансова криза.

Самореализиращото се пророчество

Погледите на всички инвеститори са насочени към нещо много странно на пръв поглед - лихвената крива (разликата между лихвите по 2-годишните и 10-годишните щатски облигации) и нейния наклон.

Ако тази лихвена крива стане с отрицателен наклон (тоест лихвите по 2-годишните облигации превишат тези на лихвите по 10-годишните), нещата могат да станат страшни. Подобен отрицателен наклон е предшествал всяка от кризите през последните десетилетия.

При преминаване към отрицателен наклон, инвеститорите могат да приемат, че предстои рецесия през следващите шест месеца до една година и да започнат да се държат, като при подобна ситуация - да продават своите акции, да избягват риска, да не купуват дългови ценни книжа, да си нямат доверие един на друг, както и в цялата финансова система... Изобщо все неща, които могат да материализират "самореализиращото се пророчество" и на практика да доведат до дългова криза.

В допълнение можем да добавим и статистиката, която не е на страната на инвеститорите. Според нея кризи се случват на около 10-на година (1998, 2008...). Лошата новина - от последната криза са минали малко повече от 10 години. А голямата обвързаност в световната икономика, прави така, че кризите да не са изолирани явления и всяка следваща да е по-голяма от предходната. Предвид на това, че вече минаха 10 години от последната рецесия, много инвеститори и анализатори смятат, че следващата може да "чука на вратата".

Този път кризата може да тръгне от Европа

Свикнали сме Европа обикновено да следва, а не да води в световен мащаб. Това обаче, може и да се промени при следващата криза. Защото налице са всички симптоми, че следващата криза може да тръгне именно от "стария континент".

Въпреки рекордните стимули и все още отрицателни лихви на стария континент, ситуацията в икономически план не само не се ускорява, но дори напротив. В същото време ЕЦБ няма да разполага с пълен набор монетарни лостове за потенциално притоводействие на кризата, предвид на това, че лихвите (за разлика от САЩ) все още не са повишени и няма да могат да бъдат намаляни.

В допълнение еврозоната си има много специфични проблеми, като БРЕКЗИТ, бюджетната криза в Италия и рекордната задлъжнялост на страни като Гърция, Италия и др.

Най-лошото обаче е, че сериозно пропукване е налице в "локомотива" на ръста за европейската икономика - Германия. Сериозно влошаване на макроикономическите резултати в страната, са доказателство за проблемите на "стария континент".

Единично събитие може отново да разпали криза в доверието

Обикновено кризите се разпалват от единични събития. Дали ще става въпрос за фалита на Lehman Brothers през 2008-ма година, или азиатския дълг през 1998-ма, анализатори и инвеститори обичат да опростяват нещата и да изтъкват на преден план, като причина за кризата единично събитие.

Ако станем свидетели на рецесия през 2008-ма година, това отново може да се "препише" в последствие на единично събитие.

Такова, този път може да се търси в търговската война, политиката на Тръмп, или Фед, потенциален дефолт на някоя силно задлъжняла страна, като Аржентина, военен конфликт, природно бедствие, или други подобни събития.

Истината обаче е, че кризите не се предизвикват от изолирани събития. Те са плод на една цяла система от взаимно свързани фактори, които се сриват в даден момент и най-вече заради една основна причина - липса на доверие.

Липса на доверие на инвеститорите във финансовите пазари, към правителствата, към централните банки, към другите институции, по цялата верига - на доставчици и потребители и т.н.

А при подобна липса на доверие, финансовата сред, която е изключително силно зависима от твърде много фактори, няма как да функционира нормално... /money.bg