През 2012 г. Турция официално предяви претенции за цялата северна част на Източното Средиземноморие.

В турския държавен вестник бяха публикувани карти с морските пространства западно от Кипър и южно от (гръцките острови) Родос и Кастелоризо. Турция даваше концесии за проучване и експлоатация на турската държавна петролна компания TPAO. Моментът на публикуване беше пряко свързан с гръцките избори. Картите бяха публикувани на 27 април 2012 г. Десет дни по-късно, на 6 май, се проведоха парламентарни избори в Гърция.

Би било грешка да се смята, че концесиите бяха едно изолирано действие на Турция, която просто е искала да регистрира претенциите си в региона с оглед на новото гръцко правителство. Те се вписват в един по-широк проект на Турция да претендира за основната част от континенталния шелф в Източното Средиземноморие. Подобни концесии за район в Егейско море на TPAO през 1973 - 74 г. отбелязаха и началото на проблема за разграничаването на егейския шелф. От тогава до днес положението не се е променило.

Изразяването на претенции обаче в конкретния момент беше пряко обвързано със ситуацията, която цари в страната ни по време на избори. Турция знае, че когато имаме избори у нас (още повече двойни, както през май 2019 г.), много реакции се извършват със закъснение и престават да се подразбират. (През 2012 г.) Гърция изпрати обичайните служебни протести до ООН и осъди с общи думи турските действия. От тогава са минали седем години. Цял свят знае точно за какво претендира Турция в района. Гърция продължава да не е определила кои са точните граници на континенталния й шелф в Източното Средиземноморие. Просто се оплаква от турските действия...

Говорим за всичко това по три причини: Първо, през следващите седмици всички погледи ще бъдат обърнати към съобщенията, които ще направи "Ексън Мобил" за проучванията си в блок 10 (на кипърската изключителна икономическа зона - б.ред.) Това е компания, листвана на нюйоркската борса. Тя е длъжна да информира акционерите си, ако голямата инвестиция, която е направила за сондажи в Източното Средиземноморие, има резултати. Това съобщение ще определи много неща.

Според размера на находището (малък или голям) ще се прецени жизнеспособността на Източносредиземноморския газопровод, евентуалните стимули за нови сондажи в региона, подновяването на разговорите за разрешаване на кипърския въпрос при същите неблагоприятни условия от миналото, и накрая - стратегическият отпечатък на Гърция и Кипър в новото равновесие в Източното Средиземноморие.

Вторият елемент е свързан с трескавите движения на Турция да излезе от безизходицата в Източното Средиземноморие. В началото тя ес опитваше да възпрепятства на практика проучванията в блокове на кипърската изключителна икономическа зона. Многобройните послания в последно време и най-вече това на американския помощник държавен секретар Уес Мичъл, че САЩ няма да погледнат "приятелски на каквото и да било обезпокояване във водите на Кипър, особено когато са замесени американски кораби", бяха ясни. Турция веднага се обърна към познатия регион на Егейско море.

Тук споровете са на двустранно равнище между Гърция и Турция. Следователно те са по-лесни за управление в сравнение със ситуацията в Източното Средиземноморие, където са намерени много международни играчи. Това обаче не продължи за дълго. С инструкция до корабоплаването на 2 януари 2019 г. Турция обяви, че сеизмографският кораб "Барбарос" ще проведе сеизмографски проучвания в голяма част на гръцкия континентален шелф и на кипърската изключителна икономическа зона в Източното Средиземноморие. Това са райони, за които Турция изрази претенции през 2012 г.

Досега "Барбарос" обикновено проучваше незаконно райони от кипърската изключителна икономическа зона. От години не се беше появявал в шелфа на Кастелоризо и Родос. Това означава промяна в позицията на Турция, за която трябва да внимаваме. Край Кастелоризо Турция не засяга американски интереси. Освен това претенции за конкретния морски район досега формално е заявила само Анкара.

Третият (и най-обезпокоителен) момент е свързан с това, че 2019 г. е година на избори за Гърция. Предизборният период вече започна неофициално и тонът е изключително висок. Ердоган ще се опита да използва вакуума, както направи и през 2012 г. Отговорите към Анкара не трябва да се диктуват от емоциите или да обслужват предизборни цели за влизането на по-малкия партньор в правителството в следващия парламент. Те трябва да бъдат част от едно по-широко планиране, което трябва да взима предвид две неща: първо, залогът е безпрепятственото реализиране на енергийната програма на Кипър, и второ, Турция смята за ахилесова пета на гръцките морски претенции района на Кастелоризо и ще се фокусира там. /БТА

--------------
Авторът Ангелос Сиригос е доцент по международно право и външна политика в университета "Пандион" в Атина.