Зачестяват сигналите от страна на българи, останали измамени след работа в Чехия. За това съобщават от Националната комисия за борба с трафика на хора. Вече ви разказахме историята на нашата читателка Галина Димитрова от Габрово, която има лош опит с гурбет зад граница. Жената се обърна към Tribune.bg с разказ как се е оказала без здравна защита и неразбираща езика в Чехия.

Какви са най-честите грешки, които се допускат при тръгване на работа в чужбина? Отговорите дава Камелия Димитрова – секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора.

Г-жо Димитрова, нека на първо място да изясним каква е същността на трафика на хора с цел трудова експлоатация?

Трафикът на хора с цел трудова експлоатация е много сложно явление и още по-сложно престъпление, което включва няколко елемента. Действия като набиране, транспортиране, прехвърляне чрез заплаха, сила или друга форма на принуда, включително чрез злоупотреба с уязвимо положение. Изключително важно е да подчертаем, че при трафика на хора има и конкретна цел, а тя е експлоатация! Тънка е границата между трафика на хора с цел трудова експлоатация и нарушаването на трудовоправните взаимоотношения. За съжаление нашите съграждани много често стават обекти на двете различни по смисъла си престъпления!

При вас не е постъпвал сигнал от г-жа Галина Димитрова във връзка с негативните последици от работата й в Чехия и по-конкретно дейността ?, осигурена от Агенцията ASAKO GROUP s.r.o Ceska Republika. Имате ли обаче подобни сигнали за агенции, които предлагат работа в чужбина чрез Фейсбук и впоследствие се оказват „меко казано“ некоректни посредници? Сред тях има ли такива случаи, които могат да се третират като трафик на хора?

Информирах се, че пострадалият е подал директно жалбата и сигнала си към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към Министерството на труда и социалната политика. Важно е този случай да бъде разгледан и той е разглеждан от колегите ни от ИА „ГИТ“, защото той всъщност представлява едно нарушаване на трудовите права, където лицето е подлъгано от агенцията, която е играла ролята на посредник, да замине в Чехия, където съответно са били нарушени неговите трудови права. Много често получаваме подобни сигнали, особено по време на пролетните месеци, когато се активизира сезонната заетост в селско стопанство, строителство и т.н. Важно е също така да се подчертае, че за съжаление напоследък Чехия е доста традиционна дестинация. Много често наши граждани стават обект на подобни злоупотреби! По-често става въпрос за нарушаване на трудовите права, но сме имали случаи и на трафик на хора с цел трудова експлоатация.

Какви мерки се предприемат от страна на Националната комисия за борба с трафика на хора и как да постъпят всички онези, които са изпаднали в беда?

Мерките, които предприемаме тук в Националната комисия, са на първо място да повишаваме информираността на гражданите за тези схеми и капани, и разбира се за начините, по които те могат да се предпазят, а именно чрез запознаване подробно с условията на труд в съответната държава, анализиране дали заплащането и условията, които се предлагат от съответните фирми и много често некоректни посредници съответстват на нормалните за държавата.

Да се информират за самата фирма, да видят дали тя е лицензирана от Агенцията по заетостта, да изискат задължително да разгледат подробно договора на разбираем за тях език. По този начин реално гражданите биха могли да се застраховат от попадане в подобни схеми. Ако пък случайно вече са в такава ситуация или знаят за свой близък, който е изпаднал в беда, да сигнализират нас в администрацията на Националната комисия за борба с трафика на хора или съответно, както в случая е направила г-жа Галина Димитрова, директно да се обърнат към ИА „ГИТ“, като съответно Изпълнителната агенция има правомощие да разпореди проверки на фирмите, да отнеме лиценз.

Сигналите, които са подавани и към нас, когато има признаци за трафик на хора, се препращат и към разследващите. Мерките по линия на превенция са изключително важни, а когато вече е късно се предприемат мерки по разясняване на случая и санкция за фирмите посредници или организатори на трафик, когато има такива.

Кои са най-честите грешки, които хората, тръгнали на гурбет, допускат в желанието си за по-добър живот, по-добро жизнено равнище и бърза печалба?

Най-често хората се подвеждат по първоначално твърде примамливо обещание. Когато хората са в уязвима, по някой път и в безнадеждна ситуация, когато видят примамлима обява, която обещава примерно ставки, които са над средното за страната – 100, 200, 300 евро на ден, най-честата грешка е да се подлъжат, да заминат и да си кажат ще уредим по-нататък формалностите. Именно този ход – да тръгнеш внезапно и да не се вгледаш във формалностите, води до нарушаване на трудовите права, води и до трафик с цел трудова експлоатация.

Какво показват данните, с които разполагате, намалява или се увеличава броят на жертвите на трафик на хора през последните години?

За жалост случаите на трафик с цел трудова експлоатация, според нашия Наказателен кодекс „Трафик с цел принудителен труд“, се увеличават през последните три години, като броят на жертвите за първите шест месеца на 2018 е 52. България отново е част от глобалните или по-скоро европейските тенденции, тъй като последните данни на Европейската комисия, които се отнасят за всички държави-членки, сочат, че този вид престъпна дейност, тази форма на експлоатация нараства на ниво Европейски съюз.

Според мен едно от положителните тълкувания е че институциите, правополагащите органи, инспекциите по труда все повече разпознават това престъпление и съответно то става все по-видимо, а с това и все по-яростно преследвано.

Може ли да посочите кои са основните тенденции в явлението „трафик на хора“ днес?

Запазва се устойчивата тенденция за България най-вече в трафик да попадат жени и момичета, близо 90% от пострадалите. Специфичното при трафика на хора с цел трудова експлоатация е че там жертвите са най-вече мъже в активна трудова възраст между 30 и 50 години. На ниво Европейски съюз също така се вижда, че се запазват устойчиво някои от традиционните държави, които са първоизточник на жертви, но се наблюдават все повече жертви, граждани и на трети страни. Това е свързано с миграционните процеси. Тази тенденция за щастие не се потвърждава у нас. При нас все още няма формално идентифицирани такива жертви, но разбира се трябва да сме бдителни и към тези процеси, които засягат страната ни също.

До каква степен съумявате да противодействате на тези негативни явления и по какъв начин си сътрудничите с останалите институции?

На първо място противодействаме чрез информационни кампании, сесии. Всяка година имаме три национални кампании и редица информационни събития на местно ниво, които се организират от местните комисии за борба с трафика на хора. Сътрудничим си изключително активно с неправителствени организации в тази област. Разбира се, ключово е и партньорството с медиите, за да можем да достигнем до най-много лица.

Когато обаче сме изпуснали момента и не сме успели да се справим проактивно, Националната комисия оказва защита на пострадалите лица, закрила по смисъла на Закона за борба с трафика на хора. Това означава, че при идентифициране на български граждани, пострадали в чужбина се свързваме със съответното посолство, организираме завръщането на лицето, неговото консултиране и подпомагане, което включва здравна помощ, психологическа подкрепа, настаняване в приют към Националната комисия за борба с трафика на хора и мерки за социална реинтеграция на лицето.

Само за тази година вече имаме около 30 подпомогнати лица. Полагаме усилия те първо да стъпят на краката си и второ да предприемат друга житейска стратегия.

Интервю на Андреа Драганова, tribune.bg