Една от „школите“ във външнополитическите кръгове на САЩ казва:“Хайде да се изтеглим от регионите, които директно не влияят върху нашият национални интереси, и да насочим ресурсите за сдържането на ръста на такива сили като Китай и Русия.

Ако САЩ, изтегляйки се от споменатите региони, ще оставят своите зони на стратегическо влияние на растящите сили, този подход, който на пръв поглед изглежда разумен, не само няма да обезпечи сдържание, но и още повече разширява възможностите за конфликт.

Историята показва, че държавите, започващи да се конкурират извън пределите на своето влияние, постепенно могат да загубят контрол над събитията и чрез взаимни грешки да създадат порочен кръг, който може да послужи като причина за война.

Стратегическа експанзия

В евразийското пространство, което класическата геополитика определя като най-важния регион от гледна точка на построяването на глобално господство, Китай, финансирайки такива инфраструктурни инвестиции като скоростни железопътни магистрали, автомагистрали, пристанища, електростанции, петролни и газопроводи, се опитва да създаде зона на влияние в съответствие с икономическите потребности на господстващия в страната капитал и стратегическите потребности на държавата. До момента китайската държава вложи в този проект над 400 млрд. долара и се договори с повече от 86 държави за над 100 съвместни проекта.

Китай също така използва класически инструменти на експанзията на капиталистическия империализъм. С помощта на кредити, финансиращи инфраструктурни проекти, Пекин за кратко време вкарва страните в извънредни дългове. Когато страните започнат да се затрудняват да изплащат дълговете си, Китай поставя пред тях списък с искания и по този начин започва да овладява контрола над някои стратегически обекти, източници на производство в различни страни, правата да ги използва.

В Близкия изток Китай се готви за експанзия с използването на подобни методи. За унищожаването на ислямистите уйгури в Сирия Китай започна да оказва военна помощ на администрацията на Асад и сега китайският капитал се готви да финансира процеса на възстановяване на Сирия, да привърже Иран, Ирак и Сирия към своята зона на влияние с помощта на проекта „Един пояс, един път“.

Китай, който към 2017 г. е предоставил на африкански страни кредити с общ размер 119 млрд. долара, преследва подобна стратегия и на този континент, притежаващ богати минерални и природни ресурси, където се намират 60% от още необработваните земи в света. Това, че в близките десет години темповете на икономически растеж на 19 африкански държави ще бъде средно 5%, а общият потребителски потенциал ще достигне 14 трилиона долара през 2020 г. още повече увеличава значението на региона.

Във времето, когато Тръмп изтегля военните си от отвъдокеанските конфликтни зони, опитвайки се да икономисва, неговият съветник по националната сигурност Джон Болтън на 13 декември огласи „нова стратегия“ по отношение на Африка. При представянето на африканската стратегия Болтън обвини Китай в неоколониализъм, подчертавайки, че използваните от Китай кредити в Африка и тактиката на обвързване застрашават стратегическите интереси на САЩ.

Сега администрацита на САЩ очевидно ще се интересува по-отблизо от Африка. Но на едно място по време на своето изявление Болтън призна, че САЩ са лишени от такива финансови възможности, с каквито разполага Китай Дъг Бъндоу от Института Като в „Нешънъл интерест“, обръщайки внимание на разходите на САЩ за отбрана, които започнаха да достигат един трилион долара и растящия с един и същ темп на бюджетен дефицит, отбеляза: “САЩ не могат да бъдат полицай навсякъде, защото са фалирали“.

Ако САЩ разгледат растящото влияние на Китай като стратегическа заплаха, ако те нямат кредити, които да отстранят тази опасност, и финансови ресурси за оказване на помощ (т.е. мека сила), дали пък на тях не им остава само да се уповават само на ненадминати военни ресурси и частни военни компании като „Блекуотър“ (твърда сила)? Нима не сочи в тази посока обявлението на „Блекуотър“, публикувано на цяла страница в последния брой на американското списание да оръжия „Рикойл“:“Ние идваме“ във времето, когато Тръмп говори за изтегляне на военните от отвъдморските конфликтни зони? И нима Турция, под ръководството на Партията на справедливостта и развитието, не се оказва притисната между чука и наковалнята на големи държави по силата на това, че тя никак не може да изработи решение на кюрдския проблем?

Става ясно, че и 2019 г. няма да донесе мир и спокойствие и ще бъде тревожна година./БГНЕС

……………………….

в. „Джумхюриет“