В края на седмицата германското правителство даде специална пресконференция, посветена на проблема с изтеклите лични данни на стотици политически фигури. Заместник-говорителят на правителството Мартина Фитц обяви, че федералното правителство приема инцидента много сериозно и националният център за кибер защита вече се занимава с казуса.

За какво става дума? Неизвестни засега лица са получили нерегламентиран достъп до лична информация на над хиляда обществени фигури - и-мейл кореспонденция, снимки, банкови данни, адреси, копия на лични карти, вътрешнопартийни документи. Такива данни бяха публикувани наскоро в Туитър, което предизвика и нарочната пресконференция.

По всичко лични, че става дума за хакерска атака. Освен че е сериозен, този удар срещу немския политически елит обаче не е единствен за последните години.

В началото на май 2015 г. цялата IT система на Бундестага беше блокирана, след най-мащабната до този момент хакерска атака в Германия (подробности тук). Повече от две седмици хакери са имали незабелязано достъп до всички и-мейли на народните представители и системи за обмен на вътрешна информация. Тъй като протоколите се пазят само 7 дни не може да бъде установено кои точно депутати са били шпионирани и какви данни са били откраднати. Федералното правителство счита "APT28", част от външното разузнаване към Министерството на отбраната на Руската федерация, за отговорни за кибер атаката и присвоените данни от IT системата на Бундестага.

Според изготвения 2016 г. от германските тайни служби всеобхватен доклад, руските хакери са възнамерявали да използват получената информация, за да повлияят на изборите през 2017 г. Говорителят на външно министерство по въпросите на външната кибер политика Дирк Роланд Хаупт предлага ответен кибер удар, но канцлерът Ангела Меркел впоследствие отказва поради опасения за ескалация на конфликта.

Отменено е и планираното публикуване на разсекретена част от доклада на тайните служби. Вместо това емисар на канцлера заявява на руските власти директно, че Германия няма да търпи подобен шпионаж. Руснаците отричат каквато и да е намеса. Меркел заявява същото лично на руския президент Владимир Путин по време на тяхната среща в Сочи.

Като последица немското правителство инициира закон "за дигитални ответни удари", чието приемане от Бундестага към днешна дата предстои. В рамките на ответните мерки на 5 април 2017 г. се основава и ново звено към армията, наречено " Кибер- и информационно пространство", което до 2021 г. ще се разрасне до 14 500 войници, а целта му е да защитава Германия от кибер атаки и да отвръща на такива. В Мюнхен е основан и нов изследователски институт към университета на Бундесвера с 5-годишен бюджет от 160 милиона евро, чийто първи випуск е приет през 2018 г.

През февруари миналата година има нов опит за атака на IT системата на Бундестага, но той бива осуетен.

Жертви на настоящата кражба на лична информация към момента са повече от 1000 обществени фигури в Германия. Най-много са засегнатите политици на ХДС/ХСС- над 400, а единствено политиците на "Алтернатива за Германия" са пощадени. Освен политически фигури, обект на атаката са много журналисти и няколко известни творци.

Разследващите органи към момента не правят паралел между предните хакерски атаки и настоящата, тъй като тя се различава съществено по своето естество и е много по-комплексна. Докато по време на атаката от 2015-а са събирани главно политически документи чрез проникване в системата на Бундестага, сега са събирани чрез различни техники и отделни хакерски акции лични данни - телефони, сканирани документи за самоличност, адреси, договори за наем, лични снимки от разбити icloud акаунти, гласови съобщения и лични чатове от различни социалните мрежи.

Предполага се, че е публикувана само малка част от събраната информация и остатъкът може да бъде използван за изнудване в бъдеще или за вмешателство в предстоящата предизборна кампания. Друг проблем е, че ще останат събраните сканирани документи за самоличност, чрез които трети лица могат по всяко време да получат отново достъп до акаунтите в различни социални мрежи на законните им притежатели.

Експертите все повече са убедени, че става дума не за обикновена хакерска атака, а за техника, наречена Doxxing, типична за групи като Anonymous . При нея се събират лични данни в социалните мрежи, но се манипулират и трети лица с подходящ психологичен профил, да споделят лична информация за жертвите. По време на пресконференцията говорителят на вътрешно министерство Шмит заяви, че има подозрения за "leak" на информация, т.е изтичане чрез вътрешни хора на чувствителни лични данни. Вътрешният министър Хорст Зеехофер също потвърди след първоначалния анализ, че голяма част от данните са придобити чрез злоупотреба на трети лица (бивши сътрудници) с пароли на народни представители.

До какво може да доведе всичко това? Смята се, че сред похитената информация е малко вероятно да има такава, свързана пряко с националната сигурност на Германия. Психологическият удар обаче е изключително сериозен и не е пресилено да се твърди, че е съпоставим с шока в американското общество след 9/11. Информация от интимната сфера на човека става обществено достояние, което неминуемо обтяга отношенията в не едно и две семейства. Стотици хора са поставени в ситуация на постоянен риск от злоупотреба с техните документи за самоличност, с всички възможни произтичащи последствия.

Кибер атаката е унизителна и е редно да разтърси политиците и обществото в Германия. След подобен удар вече е напълно недопустимо да се мисли и действа по старому. Както САЩ преобърнаха отношението и поведението си спрямо сигурността и терористичните заплахи след 9/11, така и Германия трябва да се вземе в ръце (който и да се окаже, че стои зад тази атака).

Крайно време е федералното правителство да положи всички усилия страната да изпълни договореностите от Уелс 2014 г. и да започне да отделя 2% от БВП за отбрана (за 2019 г. бюджетът за отбрана е 42,9 милиарда евро или 1,31% от БВП, амбицията е 2-та процента да бъдат достигнати до края на сегашния мандат). Защото това си е чиста проба военна агресия. Кибер агресия.

А както виждаме, в последно време военните действия все по-често се пренасят и във виртуалното пространство. Проблемите, които това предизвиква, обаче са си съвсем реални. /news.bg