Страната ни показва стабилни позиции по отношение на икономическата свобода, просперитета и конкурентоспособността. България запазва позициите си в „Индекса на икономическата свобода“ на Фондация „Херитидж“ и списание „Уолстрийт джърнъл“ и повишава мястото си с две позиции до 46-то в индекса на „Икономическа свобода по света” на канадския институт „Фрейзър”. Това показва ежегодният преглед на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) на позицията на България в световните класации, базирайки се на докладите през 2018 година на международни престижни институции, съобщиха от БТПП.

Положителни са тенденциите в „Индекса за готовност за е-правителство“ и в „Индекса на човешко развитие“ на ООН, при които имаме ръст с пет позиции, съответно от 52-ро място през 2016г. до 47-мо място през 2018г и от 56-то място до 51-во през 2018г. Лондонският институт Легатум оцени просперитета на страната с 4 позиции нагоре сред 149 страни, достигайки 47-мо място.

С 22 места по-нагоре се изкачва България по отношение на „Индекса на право на собственост“ на Property Rights Alliance – изкачвайки се до 63-то място при 85-то през 2017, като подобряваме и позицията си спрямо 2016г., когато страната бе класирана на 66 място. В „Индекса на логистичните услуги“ на Световната банка се изкачваме с 20 позиции, достигайки 52-ро място. Центърът за екологично право и политика на Йейл повиши с 3 позиции екологичното представяне на страната ни.

Не можем да не обърнем внимание и на негативните позиции за България в световните класации. В изданието за 2019г. на Световната банка за правене на бизнес падаме с 9 позиции надолу, до 59-то място при 50-то през предходната година, като в същото време Китай, която в класацията през 2018г. е с 28 позиции зад страната ни повишава своето място с 32 позиции и достига до 46-то място. В класацията за най-добри страни за бизнес на списание Форбс също отбелязахме спад с 12 позиции до 46-то място.

Страната ни има слаб успех с 2 места нагоре в „Индекса на световна цифрова конкурентоспособност“, достигайки 43-та позиция. В него основните индикатори са знания, технологии и бъдеща готовност. Именно това са областите, в които бизнесът и държавата трябва да насочат своите усилия за постигане на по-голям напредък, защото България все още върви с бавни темпове по отношение на дигитализацията и имплементирането на Индустрия 4.0 в предприятията. /БГНЕС