Птица и кебап от свинското месо присъстват на трапезата в новогодишната нощ във Варненско.

Това каза Диана Тодорова, уредник в Етнографския музей във Варна.

„Европейските народи започват да празнуват 1 януари като начало на годината в края на 16 век. Дотогава началото на годината се е отбелязвало с Коледа, Възкресение или Благовещение. Вярата в магията на първия ден от годината е характерна за почти всички народи. Обичаите на почти всички европейски народи за 1 януари са обединени именно от идеята за успешна и щастлива нова година“, посочи Диана Тодорова.

Тя допълни, че първият ден на новата година се нарича „Сурваки“, едно наименование, което почти сме забравили днес. „Сурва“ или „Васильовден“ се нарича още и празнуването му има семеен характер, добави Диана Тодорова.

„Вечерта срещу Сурва, на 31 декември, се слага също богата трапеза. За разлика от Коледа, тук вече се слагат и местни ястия. Разбира се, може да има отново варен боб, жито или сърми, но те вече могат да са с месо. Във Варненско например се прави кебап от свинското месо. Задължително е на новогодишната трапеза да присъства птица – кокошка, петел, а в града може и патица“, каза Диана Тодорова. На новогодишната трапеза се слага още баница с късмети.

„Вече и на село, и в града наричанията са малко по-различни. Освен дряновите клонки с различен брой пъпки, могат да се сложат въгленче, сламка, боб. Ако на село те се наричат за нивата, лозето и добитъка, в града могат да се сложат и други наричания – за училище, за успех, късмет, пътуване. В града Нова година може да излезе и извън семейството, т.е. не е само затворена в семейния кръг“, обясни Диана Тодорова. Трапезата срещу Сурва също се прекадява, както и на Бъдни вечер, а залците от питата могат да се сложат под възглавницата с това наричане, че когото сънуваш, за него ще се ожениш.

Източник: ИА Фокус