Поне три пъти са се увеличили жалбите след 25 май 2018 г., когато влезе в сила Европейският регламент за защита на личните данни GDPR. Това обяви Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

"До 25 май жалбите бяха в порядъка до 200, а в момента имаме 800 жалби, подадени в КЗЛД", уточни той пред БНР.

Според него това е нормално с оглед на сериозната разяснителна кампания, в която на физическите лица и администратори на лични данни са били обяснени правата и задълженията им. В резултат на което гражданите са проявили по-голяма активност.

"Бих казал, че около 80% от жалбите са основателни", каза Караджов, но посочи, че има и жалби, които показват неразбиране - например, към кого да се обърнат при документни измами, тъй като това не е КЗЛД, а компетентните органи на прокуратурата.

От тези 80% има известна част жалби, неоснователни по своето съдържание. В тях органът правилно е адресиран, но има неразбиране на правото на защита на личните данни от физически лица, обясни той.

"Те, например, не желаят да заплатят разходите, направени за определена услуга - комунална или свързана с телефонията. И това, че са успели да се крият години наред да не плащат, считат, че където е изтекла погасителната давност, администраторът - т.е. фирмата, няма право повече да им обработва личните данни. Но ние не се произнасяме за давност, а дали администраторът има право да им обработва данните, а той има, защото има интерес да възстанови тези средства, които е изразходил, за да им предостави услугата", каза Караджов. И посочи, че за изтекла давност трябва да се произнесе съд, а не административен орган като КЗЛД.

Караджов посъветва администраторите по-внимателно да прочетат общия регламент на GDPR, защото той защитава и бизнеса. "Да, трябва да отговориш как обработваш данните на физическо лице. Срокът е един месец, а преди това бе 14 дни, а при сложни казуси може да се увеличи с още месец", посочи той. "Отделно GDPR казва, че физическо лице, въпреки че му е отговорено, продължава да подава искания до администратора, и те очевидно се явяват неоснователни, то администраторът може да въведе такса за обслужване на този клиент или да му откаже, като подчертае, че вече е отговорил".

Според Караджов у администраторите има един неоснователен страх от GDPR, тъй като регламентът не се чете в детайли, а се разчита на консултанти. "За съжаление в България липсват достатъчно добре подготвени консултанти. Да, има такива, но не всички разполагат с необходимата компетентност, за да дадат съвет".