Човек винаги може да бъде добър и без да е много богат. Доказва го едно варненско семейство, което от няколко години живее във Вълчи дол. Димчо Димов е потомствен ситничар. Неговият баща освен занаята му оставил и една много стара зидана фурна, която прави най-вкусните закуски.

Преди обаче да се завърне в родното село, той бил ученик на Баба Елинов, Байчо Баев, Бати Реджеб, Жоро Еклера. Но не успял да се пребори с конкуренцията във Варна и отива на село. "Там сега е много трудно, особено в дните между празниците", сподели Димчо Димов.

"На ръба сме на оцеляването", допълва го съпругата Даниела. И въпреки това не губят добротата и надеждата. Никога не са се разделяли с вярата и човещината. Затова и продължават да пишат в дебелата книга взети без да са платени продукти от фурната, но хората ги обичат и това ги топли. Както и върнатото добро.

В дните преди Нова година за пореден път си припомниха за своето приятелство с писателя Захари Карабашлиев. И за опита да зарадват неговото семейство с нещо вкусно преди той да замине за Америка през 1997 година. Всичко е добре описано в разказа "История с торта", който може да се прочете и в интернет. Сюжетът е разказан и в кратък филм, който печели световно признание. А главният герой се оказва онзи същия мъж, който искал да зарадва своя приятел, но тъй като времето се влошило, тортата получили децата на най-бедния жител на селото.

" А защо не я занесе у дома да си я изядете вие, бе Данчо? "Е-е-е, не може то така. Нарочена беше тази торта." ( откъс от разказа на Захари Карабашлиев).

А самият Димчо Димов разказа за Радио Варна : " В къщи вече имахме торта, а този човек нямаше. Така създадох радост в един дом, без да са очаквали хората!" . Филмът е направен от Благой Бойчев и режисьора Милко Йовчев от Варна, който тогава завършвали НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Сред имената на героите е и Димчо Димов, изиграл себе си в лентата./Радио Варна