На пръв поглед сълзите са нещо толкова просто, но даваме ли си сметка в колко различни ситуации се появяват те в нашите очи и коя е силата, която ни кара да избухнем в плач както от радост, така и от тъга?

Сълзите са поне три типа: такива, които се отделят в малки количества и служат за смазване на клепача и роговицата на очите ни; такива, които се отделят в по-голямо количество, когато нещо попадне в окото ни, и онези, които не можем да сдържим при силна емоция.

Последният тип сълзи са съпроводени от отделянето на естествено болкоуспокояващо - левцин енкефалин, на което се смята, че се дължи успокояващият ефект на напоителния плач. Бебетата също имат три типа сълзи - породени от болка, от гняв и обикновени.

По-специализирани в плача са жените. Оказва се, че те плачат средно 50 пъти в годината, докато мъжете - едва 10.

Областта от мозъка, която отговаря за емоциите, е лимбичната система, и по-конкретно - хипоталамусът. Той е здраво свързан с тази част от нервната ни система, над която нямаме контрол - автономната нервна система. От своя страна, тя контролира системата, произвеждаща сълзите, което се случва чрез молекула невротрансмитер, наречена ацетилхолин.

И така, емоционалната ни реакция към дадена ситуация възбужда нервната система, а тя, от своя страна, реагира чрез активиране на слъзната, и реките от сълзи потичат. Носът също започва да тече, тъй като значителна част от сълзите ни се стичат в него през слъзните каналчета.

Все още не е ясно какво постигаме, произвеждайки големи количества солена вода в емоционален момент, но учените подозират, че това е сигнал към околните, че сме безпомощни и имаме нужда от подкрепа и съчувствие. /lifestyle.bg