След почти осем години преговори в Брюксел, редица идеи, които се чуха извън преговорната маса - от началния план на Марти Ахтисаари, модела на двете Германии, до разграничаването и размяната на територии и сериозните изявления, че диалогът в Брюксел има определен срок и това е средата на 2019 г., косовският въпрос навлиза в следващата година като отворен проблем без никаква видима перспектива за решение.

Трудно е да се реши дали това означава, че проблемът е върнат в началото или краят му се приближава с "някаква международна интервенция".

Решение се търси и очаква при следните обстоятелства:

- За Сърбия в този момент диалогът е мъртъв, докато Прищина не отмени митата върху сръбските стоки.

- Брюксел настоява митата да бъдат отменени, на което Прищина, без изобщо да се вълнува, отговаря, че ще ги изтегли едва след като Сърбия признае Косово.

- В косовския парламент косовските сили за сигурност получиха правомощия на армия. НАТО и ЕС смятат, че този акт противоречи на Брюкселския договор и косовската конституция, но САЩ подкрепят решението на косовския парламент като легитимно.

Премиерът Рамуш Харадинай представи текст на проекта за окончателно споразумение с Белград, в който иска от Сърбия да признае Косово като независима държава и да позволи нейното членство във всички международни организации, да плати военни репарации за конфликта в Косово и северната част на областта да бъде напълно интегрирана.

- Повечето членки на Съвета за сигурност смятат, че за решаването на косовския проблеми вече не важи резолюция 1244 и срокът на този документ на ООН е изтекъл.

- Русия и Китай продължават да виждат резолюция 1244 като основа за договор между Белград и Прищина.

- Американският президент Доналд Тръмп призова Александър Вучич и Хашим Тачи да постигнат договор и посочи, че решението е на една ръка разстояние.

В международната и местната общественост вече като факт се приема невъзможността на Брюксел да доведе до край диалога между Белград и Прищина и като сигурна се вижда промяната на формата, в който ще се търси решение.

- Като модел за такъв договор се посочва международна мирна конференция, в която да участват САЩ, Русия, ЕС и някои европейски членки, но може би и Турция и Китай, т.е. преместване на диалога в Съвета за сигурност на ООН.

Какво при тези обстоятелства може да очаква и да направи Сърбия?

Не твърде много. Тъй като диалогът е мъртъв, докато Прищина не покаже, че иска разговорите да продължат, а това означава, че за начало трябва да отмени митата.

Тъй като същността на проблема е, както каза президентът Александър Вучич, в нашите разговори с албанците. Решение не могат да наложат нито европейците, нито Русия, независимо от това, че крайното решение за Косово не е възможно без тяхното съгласие, смята той.

Целта на Сърбия е да постигне компромис по косовския въпрос, но не сме близо до това, не защото тя не желае това, а защото не го желаят албанците, е оценката на президента Вучич за най-тежкия сръбски държавен и национален проблем, с който Сърбия навлиза и в следващата година.

Повече от това в този момент не може да се каже, защото в момента на масата е признаване на независимостта на Косово без да се зачитат сръбските интереси. Това не е предмет за разговори за Белград, нито за сръбското общество, нито в който и да било международен формат или рамка, без някакво осезаемо предложение за компромис, затова решение на косовския проблем няма.

Ако в някои могъщи дипломатически среди няма готовност да се "притисне" Прищина, косовският проблем от перспективата на Сърбия остава в самото начало. /БТА