В дните на Рождество, когато се опитваме на бъдем по-добри и си пожелаваме здраве и любов, някак пропускаме важните теми за хуманността и за истинското дарителство. Най-висшата форма на човеколюбие е донорството на кръв, на тъкани, на органи. “Това е винаги един емоционален момент, в който участват две страни – близки, които преживяват тежка загуба в шоково състояние, и от другата страна на везната стоят хора, на които органите им са увредени и чакат да продължат живота“. Това каза д-р Лидия Стефанова, директор по медицинската дейност в Университетската болница “Канев“ в Русе. Тя е лекарят, който поставя началото на дейността по органно-тъканна трансплантация.

“В този смисъл донорството е хуманен процес, но народопсихологията на българина пречи да имаме повече донори и листата за чакащи да намалеят“.

“1100 човека чакат в България, докато в Испания в листата за чакащите са 100 човека“, каза още тя.

От 2003 година досега от русенски пациенти са взети и трансплантирани на други хора две сърца, 10 бъбрека и 5 черни дроба.

“Според законите на България при доказване на мозъчна смърт, която е равна на биологична, би трябвало да се изключат апаратите за поддържане на тяхната жизнена дейност. Това означава, от страна на близките, активна евтаназия“, обясни още д-р Стефанова.

И ако някой с тялото на починалия си близък погребват и шансовете за живот на друг, то има и щастливи истории. Дорина Добринова отхвърля две бъбречни трансплантации. Чудото на живота се случило на 2 януари 2013 година и тогава Дорина става първата българка, транплантирана по метод, който позволява трансплантация на органи от хора с различна кръвна група.