2018 г. е почти история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2018 г.".

Когато през юни тази годината Европейският съюз (ЕС) гласува делът на възобновяемите енергийни източници да бъде увеличен до 32% от общия енергиен микс до 2030 г., законодателите не предполагаха, че обещаните от американския президент търговски войни срещу основните икономически конкуренти на САЩ ще се окажат толкова широкообхватни.

Ако през първите месеци на 2018 г. Тръмп се беше съсредоточил върху търговската офанзива срещу ЕС, то в разгара на лятото администрацията на американския президент обърна фокуса към Китай, постепенно налагайки мита върху вносни стоки от азиатската страна за 250 млрд. долара.

Това предизвика глобално прегрупиране на множество компании от различни сфери на икономиката. Митата засегнаха както икономическите показатели на Китай, така и тези на САЩ и останалия свят.

На фона на тези събития енергийната индустрия остана на заден план, отстъпвайки място на петролния бунт срещу проповедническите речи на Тръмп за ниски цени на изкопаемото течно гориво.

Парижкото споразумение за промените в климата от 2015 г. се превърна в далечен отзвук, който Доналд Тръмп бързо забрави, отказвайки се от обещанията за борба с глобалното затопляне, като даде зелена светлина на обхванатата от корозия въглищна индустрия.

Транспортният сектор

Решението на Европа да стимулира производството на енергия от възобновяеми енергийни източници показва пътя, който ЕС е решил да следва съобразно рамките на Парижката спогодба и идеята за енергийно диверсифициране на неговата икономика, която до голяма степен зависи от външни източници.

По отношение на транспортния сектор блокът прие допълнително ограничение при изкопаемите течни горива, поставяйки долна граница от 14% на количеството биогорива от второ поколение за транспортния сектор до 2030 г.

Според Международната агенция по енергетиката (МАЕ) етаноловото гориво, едно от най-разпространените биогорива, може да изиграе важна роля в процеса на декарбонизация на транспортния сектор.

Според изпълнителния директор на агенцията Фатих Бирол именно етаноловото гориво ще донесе необходимия тласък за постигането на един по-чист транспорт.

Появяват се и скептици, които виждат идеята на Европа за тотална декарбонизация до 2050 г. като една мечта.

Енергийният експерт Стефани Сиръл се от Международния съвет за чист транспорт (ICCT) твърди, че възобновяемият метан, смятан за най-обещаващия нисковъглероден газ в момента, може да компенсира едва 12% от прогнозираното общо търсене на газ в Европа до 2050 г. Според нея потенциалът на този газ е значително по-ограничен в сравнение с този на слънчевата и вятърната енергия, като приучване, направено от консултантската компания Ecofys достига до заключението, че оптималното количество на възобновяемия газ може да достигне едва 122 млрд. куб.м до 2050 г.

Според петролния анализатор от Bloomberg Джулиан Лий, ако се вземат под внимание данните за годишния ръст на световния автопарк, подобренията на ефективността на горивата, възходът на електрическите превозни средства и на автономните коли, прогнозата за потреблението на петрол до 2040 г. може да се намали до 15,9 млрд. барела годишно.

За сравнение, през 2016 г. светът е употребил приблизително 24 млрд. барела петрол, показват данни на Bloomberg New Energy Finance и MAE.

Особено показателно за опита на света да постигне завършена ефективна трансформация към по-чиста енергия е протестът във Сан Франциско, в който взеха участие хиляди граждани.

Активистите излязоха по улиците, изисквайки от Вашингтон ускоряване на прехода към възобновяема енергия, загърбване на изкопаемите горива и защита на най-силно засегнатите от климатичните промени страни.

Мястото на протеста не беше случайно – именно Калифорния е онзи щат, който търпи най-бързо развитие по отношение на енергийната трансформация и налагането на електромобилите в пределите на САЩ.

В същото време, под влиянието на новите регулации, наложени от правителството в транспортния сектор от началото на годината, Китай ускори прехода към замяна на конвенционалните превозни средства с електрически.

Началото на процеса беше поставено от китайските автомобилни концерни, които получиха силна стартова подкрепа чрез държавни субсидии и протекция от чуждестранната конкуренция.

От една страна Китай е най-големият автомобилен пазар в света. От друга – страната разполага с огромен финансов ресурс, с който може и успява да стимулира автомобилния бизнес въпреки силната конкуренция на международно ниво.

Щедрата държавна подкрепа обаче създава риск от изкривяване на индустрията, изразено най-вече в евентуално свръхпроизводство.

Електромобилите са един от основните фактори в стратегията на китайския президент Си Дзинпин Made in China 2025 за модернизиране на всички индустрии в страната.

Частично или напълно захранваните с електричество превозни средства съставляват малко над 3% от общите продажби на автомобили в Китай, като не се очаква този показател да надхвърли 30% до края на следващото десетилетие.

За да се освободи от зависимостта на петрола, Пекин въведе ограничения за всеки автомобилен производител, бил той местен или чуждестранен – всеки концерн трябва да произвежда минимум 30 хил. електромобила годишно ако иска да развива своя бизнес в страната.

Правителството ще предоставя кредити за чуждестранните компании, които желаят да инвестират в производството и продажбата на автомобили, като размерът им ще зависи от общото производство и вноса на концерните.

Според МАЕ търсенето на петрол в транспортния сектор ще се увеличава до средата на следващото десетилетие въпреки ръста в производството и предлагането на електрически и хибридни коли.

Според агенцията продажбите на електромобили до 2040 г. могат да достигнат 300 млн. броя, което ще доведе до съкращаване в производството на петрол с приблизително 3,3 млн. барела дневно.

Основната причина според МАЕ е фактът, че транспортният сектор постепенно вече започва да бъде изместван от други сфери в икономиката като основен потребител на течното изкопаемо гориво.

Прогнозите обръщат особено внимание на нефтохимическата промишленост, въздухоплаването и тежкотоварните превозни средства.

Идеята за тотална електрификация на глобалната икономика, която намира все по-широк отзвук сред обществеността, създава предпоставки за развитието на нови клонове в енергетиката, поставяне на нови стандарти и търсене на алтернативни енергийни източници.

Особено показателен е строежът на соларна електроцентрала край затворената в саркофаг съветска ядрена електроцентрала в Чернобил, където са монтирани 3800 слънчеви панела, произвеждащи енергия, достатъчна да захрани 2000 апартамента.

Новата електроцентрала започва своя живот в момент, в който Украйна увеличава рязко инвестициите в сферата на възобновяемите енергийни източници.

Само между януари и септември тази година към енергийната мрежа на страната са добавени над 500 мегавата от възобновяема енергия.

Според проучване, направено от Европейската агенция за околната среда (ЕЕА) обаче, растежът при използването на енергия от ВЕИ се забавя главно заради нарастващата консумация на конвенционална енергия в транспортния сектор.

Изследването на ЕЕА показва, че делът на възобновяема енергия представлява 17,4% от общия енергиен микс на Европа през 2017 г., което е с 0,4% над дела от 2016 г.

По този показател Стария континент изостава с около 3% от плана за постигане на 20-процентен дял на ВЕИ до 2020 г.

„Въпреки че Европейският съюз продължава да се придвижва към постигане на целта през 2020 г. за редуциране на емисиите парникови газове и повишаване на дела на възобновяемата енергия, сегашният ръст на енергийно потребление трябва да бъде забавен, за да се постигнат желаните резултати“, предупреждават от агенцията.

Планът предвижда до 2020 г. енергията от ВЕИ да достигне 20% от общия енергиен микс, а емисиите парникови газове да бъдат ограничени с 20 на сто от нивата през 1990 г.

Според Александър Русев, представител на International Power Supply, Европа се нуждае от политика на стимули, за да извърши ефективно прехода към възобновяема енергия.

Той даде пример с Румъния, където в момента се гласува закон за подпомагане на домакинства с до 5 хил. евро за изграждане на соларна система за собствена консумация, като финансовият стимул ще важи за първите 20 хиляди домакинства. /investor.bg