2018 г. е почти история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2018 г.".


Отиващата си 2018 г. се превърна в първата миниатюрна стъпка към евентуални големи промени не сам за политическия елит в Германия, но и за цялата страна.

Годината за Ангела Меркел започна така както свърши предходната – с криза в управлението. Изминалата 2017 г. приключи без ясно бъдеще за коалиционното правителство, което след продължили с месеци преговори в крайна сметка се върна към познатата конфигурация – консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) и все по-отслабващата Германска социалдемократическа партия (ГСДП).

След като стана ясно, че т. нар. ямайска коалиция - ХДС/ХСС, Зелените и завърналата се в парламента Свободна демократична партия (СвДП), няма да просъществува, пред Меркел се оказа, че няма полезен ход и тя трябваше да избира – дали да насочи страната към нови избори или да потърси старите си коалиционни партньори.

В крайна сметка Меркел избра „по-малкото зло“ и реши да даде на избирателите си още четиир години от същото, въпреки че този път беше ясно, че споразумението между консерватори и социалдемократи няма да бъде постигнато така лесно. Още по време на предизборната кампания и двете политически сили – и най-вече ГСДП, които нямаха какво да губят, си обещаха да не влизат в съюз. За социалдемократите това беше от съществено значение, тъй като партията пострада силно от ролята на „патерица“ на Меркел и като опозиция, може би, щеше да натрупа червените точки, от които се нуждае, за да сатбилизира подкрепата си.

В крайна сметка политическата необходимост надделя и познатата коалиция беше сформирана отново, но правителството дойде със своята цена. Подкрепата както за консерваторите, така и за социалдемократите достигна рекордно ниски стойности за сметка на крайната десница, която на изборите през миналия септември успя да си извоюва място в Бундестага за първи път от Втората световна война насам.

В началото на октомври подкрепата за консерваторите спадна до 26% - значително под близо 33-те процента от федералните избори през 2017 г., които бяха и рекорден минимум. Не по-различно се оказа положението на ГСДП, чиято подкрепа в началото на декември бе 14% - спад с над 7 пункта от представянето на вота.

Преди обаче да се стигне до там Меркел трябваше да премине през едно друго препятствие, което до голяма степен нанесе поражения както на нея, така и партията – а именно продължителните и на моменти мъчителни преговори за съставяне на правителство. Едно от може би най-значителните отстъпки, които канцлерът трябваше да направи в името на това да си осигури подкрепата на ГСДП и да избегне новите избори, бе това да се лиши от влиятелния пост на финансовия министър.

След като стана ясно, че ресорът отива в ръцете на социалдемократите, се появиха съмнения и спекулации за това в каква финансова посока ще поеме икономическият двигател на Европейския съюз. Олаф Шолц, който смени ветерана на ХДС и кошмар на свободната парична политика Волфганг Шойбле, се очакваше да внесе някои промени във финансите на страната със своята по-либерална и приятелски настроена към бизнеса позиция.

В крайна сметка линията на министъра до голяма степен съвпадна с тази на неговия предшественик и през месеците след идването му на власт не последваха значителни отклонения от фискалната политика на страната. През 2019 г. също не се очакват големи промени. Приетият от Бундестага бюджет за 2019 г. предвижда разходите да достигнат до рекордните 356 млрд. евро, като ударението се поставя върху средствата за отбрана и инфраструктура. В същото време не се предвижда генерирането на нов дълг – напротив, очакванията са страната да влезе в рамките на ограничението за дълг до 60% от брутния вътрешен продукт (БВП) още през 2018 г. при задължения от 64,7% към края на 2017 г.

За момента Шолц изглежда повече от способен да изпълни обещанията на правителството, подкрепян до голяма степен от силното вътрешно търсене и генерирането на солиден излишък. Въпреки това очакванията за 2019 г. са помрачени от търговското напрежение, което ще остане водещ фактор за представянето на страната.

Трусовете в коалицията

И докато на международната сцена всички погледи бяха и ще продължават да са насочени към търговския фронт, то през втората половина на годината в Германия се разрази една друга криза, подхранвана от предстоящите регионални избори в Хасен и Бавария.

Един от основни лайтмотиви във вътрешнополитическия живот на Германия се превърна нагнетяваният от месеци конфликт между партията на Меркел ХДС и баварските ? партньори от ХСС.

Разделението сред консерваторите върви по линията на мигрантската криза. Бавария като гранична провинция е една сред най-засегнатите от мигрантския наплив и местните избори през октомври само изостриха напрежението в региона. Кулминация на процесите, които се разпространиха в цялата страна, станаха протестите в град Кемниц, които впоследствие костваха и поста на бившия ръководител на контраразузнаването Ханс-Георг Маасен.

Напрежението се пренесе и в коалицията, където в двата противоположни края а ринга застанаха канцлерът с нейния либерален подход и лидерът на ХСС и вътрешен министър Хорст Зеехофер със своето искане за затягане на контрола върху прииждащите в страната чужденци.

Този сблъсък бе и последният отчаян опит на ХСС да спаси остатъците от увяхващата си подкрепа преди местните избори и да се защити от настъпването на крайнодясната „Алтернатива за Германия“. В крайна сметка това се оказа доста закъсняла тактика, която не можа да подкрепи резултатите на партията.

Това доведе до исторически провал за ХСС на местните избори в Бавария, отслабвайки още повече управляващата коалиция.

Но последният пирон в ковчега на реномето на управляващите дойде с вота в провинция Хесен две седмици по-късно. ХДС спечели първото място на вота, но получи само 28% от гласовете на избирателите. Това е голям спад спрямо над 38-те процента, които партията получи на предишните избори в провинцията през 2013 г.

Това доведе до неминуемото и според някои анализатори дори позакъсняло решение на канцлера да не се кандидатира за нов мандат начело на ХДС. Това фактически означава, че Меркел се отказва и от надпреварата за канцлер на следващите парламентарни избори през 2021 г.

Ново начало?

Краят на една ера – изтърканото клише за излизането на Меркел от политиката не може да бъде по-вярно, тъй като от идването ? на власт през 2005 г. са минали вече 13 години и на последните избори право на глас вече са имали младежи, които през съзнателния си живот не са имали друг канцлер освен нея, а следващите избори техният брой ще става още по-голям.

Решението на Меркел, макар и логично и очаквано, донесе със себе си несигурност, която обаче бързо беше разсеяна от нейните обещания да изкара докрай мандата си. Но истинското успокоение дойде след избора на новия лидер на ХДС в началото на декември.

За поста успя да се пребори генералният секретар на партията и определяната за протеже на канцлера Анегрет Крамп-Каренбауер, с което партията си гарантира, че няма да изменя драстично поддържаната досега линия, съсредоточена около центъра на политическия спектър.

Крамп-Каренбауер тепърва ще трябва да доказва контрола си върху партията, но поне докато Меркел остане в политиката е малко вероятно тя да трябва да се изправя пред по-значителни предизвикателства вътре и извън ХДС.

Заплахи обаче не липсват и това си пролича именно на изборите за председател на ХДС, на които основният съперник на Крамп-Каренбауер бе кандидатът на клонящата вдясно фракция на консерваторите Фридрих Мерц. Самочувствие на нейните представители даде изборната подкрепа за „Алтернатива за Германия“, разпалвайки с нова сила въпросът за това дали партията трябва да направи завой надясно в опит да привлече по-умерените избиратели на крайнодясната партия или да остане в центъра, опитвайки се да поддържа баланса на политическата сцена, както правеше досега.

Резултатите от гласуването за нов лидер дадоха яснота за това кои сили преобладават в партията, макар и това да не отговаря на въпроса дали те съвпадат с настроенията на германските избиратели. Отговор партията ще може да получи най-рано на предстоящите избори за европейски парламент през май. Това обаче може да се окаже твърде късно, тъй като тенденциите в страната, както и в останалите части на еврозоната, продължават да са за обръщане към алтернативите на традиционните партии (В Хесен Зелените станаха втора политическа сила с над 18% подкрепа).

Това означава, че консерваторите със сигурност ще трябва да направят промени в политиките си, ако искат да запазят своите силни позиции, и няма по-добра възможност за това от идването на нов лидер на партията. През идната година Крамп-Каренбауер ще има възможността да докаже, че ще може да изведе партията до нови върхове (също като влиятелната си предшественичка), а не просто да остане в историята като протежето на Меркел. И колкото по-бързо го направи, толкова по-добре.