Бившият канцлер си е позволявал и по-дръзки изказвания! На 23 декември се навършват 100 години от раждането на Хелмут Шмит. Германците високо го ценят като решителен държавник.

Той винаги наричаше нещата с имената им. Понякога демонстрираше инат. Вероятно, именно заради това във всички социологически допитвания германците определят Хелмут Шмит като най-любимия политик в следвоенната епоха.

В разгара на дълговата и финансова криза в Европа той беше попитан как ще се справи с нея Ангела Меркел. Шмит отговори: „Не знам, дали ще стигне времето, за да дам дипломатичен отговор“. Той рядко се сдържаше, действайки на принципа „политиците говорят едно, след това друго“.

Самият Шмит, оттегляйки се от голямата политика, започна да говори още по-рязко. Каква е ситуацията в Германия? Бившият канцлер отговори: „Германия...е до шията в лай*а“. А какво мисли за политиката на ЕС спрямо Украйна? „Геополитическа детска градина“. Може ли да смятаме Барак Обама за велик президент? „Не бих се подписал под това“.

Хелмут Шмит последователно критикуваше развитието на Евросъюза, правеше остри изказвания срещу мултикултурното общество в Германия, за участието на немските войски в операцията в Афганистан. И винаги се ползваше с голямо уважение в обществото.

Безкомпромисна борба с Фракция „Червена армия“

Много германци помнят преди всичко непримиримата позиция на Хелмут Шмит в борбата с терористите от Фракция „Червена армия“ (RAF) през есента на 1977 г. Тогава терористите бяха взели за заложник председателят на Съюза на работодателите Ханс-Мартин Шлайер и отвлякоха в сомалийската столица Могадишу самолет на авиокомпания „Луфтханза“.

Така те са се опитвали да постигнат освобождаването на своите приятели терористи от германските затвори. Канцлерът Шмит не се подаде на техния шантаж.

По-късно той обясни своята непримирима позиция така: „Трябваше да докажем, че държавата е способна да защитава своите граждани“. За него това беше главната цел и означаваше, че „терористите не трябва да бъдат пуснати на свобода“. Хелмут Шмит взе решение да се проведе извънредно рискована операция. Германските специални части в Могадишу освободиха заложниците. По-късно стана известно, че ако някой от заложниците беше загинал, Шмит е бил готов да подаде оставка като канцлер. Това беше апогеят на неговата политическа кариера.

Шеметната политическа кариера на Шмит

Хелмут Шмит става член на Германската социалдемократическа партия /ГСДП/ веднага след края на Втората световна война. А през 1962 г. той се прочува в цяла Германия като ефективен антикризисен мениджър. Катастрофално наводнение залива Хамбург. Шмит, който отговаря за вътрешните дела на пристанищния град, привлича за спасяването му части на Бундесвера, въпреки че тогавашните закони не са позволявали това.

През 1964 г. той оглавява ПГ на ГСДП в Бундестага. През 1969 г. става вътрешен министър в кабинета на тогавашния канцлер Вили Бранд. Но през 1974 г. Бранд подава оставка, след като неговият съветник Гюнтер Гийом е разобличен като агент на службите на ГДР. Наследник на Бранд става Хелмут Шмит. Той признава, че е получил тежко наследство: „Вили Бранд породи у германците невероятно високи надежди“. Разразилата се петролна криза и последвалата я рецесия направи невъзможно тяхното изпълнение.

Но Шмит се зае решително с разрешаването на проблемите. Той не успя коренно да подобри икономическата ситуация, но в самата Германия и в чужбина – полу на шега, полу на сериозно – започнаха да го наричат „световен икономист“. Във всеки случай германските избиратели на два пъти му гласуваха доверие – през 1976 и 1980 г.

Социалдемократ с консервативен уклон

А отношенията на Хелмут Шмит с неговата собствена Социалдемократическа партия никога не са били безоблачни. Той е смятан за лидер на дясното крило на партията. Често като канцлер той е действал в разрез с партийната линия. Например в края на 70-те години и началото на 80-те в отговор на нарасналата съветска заплаха, той подкрепи разполагането на допълнителни американски ракети с ядрени бойни глави на територията на ФРГ.

Хелмут Шмит определи като „наивност“ съпротивата в редиците на ГСДП и масовите протести. Той поставяше на място своите политически противници, посочвайки, че ако се опитват да подменят записаното в договорите разоръжение с едностранен отказ от оръжията, „то аз мога да напомня от историческия опит: едностранното безсилие никога не предотвратява агресията от превъзхождащата сила“. Убеждаването не помогна. След като Шмит напусна канцлерския пост, ГСДП се отказа веднага от неговите позиции. Но тя вече не беше на власт.

Музика, цигари и ясен ум

След като напусна канцлерския пост, Хелмут Шмит се отказа от активна политическа дейност. Дълго време той беше един от издателите и автори на ежедневника „Ди Цайт“. Четеше лекции на политически и икономически теми по цял свят. И въпреки глухотата си, продължаваше да свири и да играе шах до дълбока старост.


Той оставаше верен на принципа да изразява своето мнение директно и рязко, без оглед на това, кой ще бъде засегнат. Но именно тази яснота и прямота го правеха желан гост във всички политически предавания по телевизията. Такъв той ще бъде запомнен от мнозинството днешни немци: с бастун, а след това и в инвалидна количка, побелял, винаги малко саркастичен по отношение на събеседниците си и с неизменната цигара в ръка /Дойче Веле