Отиващата си година може да се каже, че ще остане в историята на турската държава като повратна за нейното развитие в същия смисъл, в който беше и 2016 г., когато се състоя неуспешният опит за преврат срещу президента Реджеп Ердоган.

През първата половина на годината президентът успешно си извоюва поредна победа, превръщайки се в първия турски президент с изпълнителна власт. Вятърът на предстоящите трусове в страната духаше от известно време в лицето му и той успя да се възползва от него, преди да е станало твърде късно, а неговите опоненти изпуснаха може би своята последна възможност за пробив в позициите на президента.

Началото на годината започна добре за страната, определяна като един от най-привлекателните развиващи се пазари за 2018 г. въпреки продължаващите слаби признаци за прегряване.

Добро начало

През март икономиката за 2017 г. отчете най-силния си ръст от четири години насам, което според анализатори се дължеше основно на подем в индустрията, строителството и сферата на услугите. Тази експанзия обаче дойде със своята цена. През изминалата година дългът на Турция достигна 47,4 млрд. турски лири (12,9 млрд. долара), което представлява увеличение от космическите 58% в сравнение с 2016 г., а дефицитът се увеличи до 2% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Пазарът очакваше силна година и за продажбата на турски акции, като прогнозите бяха готвените първични публични предлагания да успеят да съберат финансиране в размер между 3 и 4 млрд. долара.

Въпреки това и тук леко се прокрадна мрачната нотка на дълга и по-конкретно на корпоративния сектор, който дължи 326 млрд. долара в чуждестранна валута – ахилесовата пета на турската икономика.

Очаквано моментът на затишие преди буря се стори на Реджеп Ердоган подходящ за това, което повечето анализатори очакваха да стане през първата половина на годината, а именно - обявяването на предсрочни президентски и парламентарни избори. След като конституцията бе изменена на референдум през 2017 г. беше въпрос на време президентът да поиска да се възползва от новите си правомощия без да чака до 2019 г., когато официално изтича мандатът му.

Но освен победа за Ердоган, изминалият вот показа една промяна в Турция, която е в ход през последните няколко години, а именно, че управляващите от Партията на справедливостта и развитието вече не са така убедени в безусловния си успех. Управляващите бяха принудени да изменят изборното законодателство, за да си гарантират сигурна победа, позволявайки създаването на изборни алианси. Това на свой ред даде възможност за обвързването между Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и съюзниците ? от Партията на националистическото действие (ПНД).

Хватката върху финансовите политики

Законодателните промени, както и поредното заиграване на Анкара с успехите на турската кампания в Сирия, донесоха търсения ефект за Ердоган, който очаквано бе преизбран за президент. С новите си правомощия държавният глава въведе редица промени в страната, значителна част от които бяха фокусирани върху финансите и икономиката. На първо място той си подсигури поддържането на единна правителствена линия, подчинена изцяло на неговата воля, с назначаването на своя зет Берат Албайрак за финансов министър начело на новосформираното министерство на хазната и финансите.

Ердоган също така се погрижи да завърши продължилия с години процес, в рамките на който бяха отстранени повечето приемани с доверие от инвеститорите членове на правителството. Албайрак замени на поста Мехмет Шимшек – последният останал представител на тази група политици, които в очите на инвеститорите можеха да овладяват инстинктите на президента за растеж и поддържането на турската икономика.

В последствие президентът прибягна и до други промени, свързани в голяма степен със затягането на хватката му около финансовите политики на страната. Президентът лиши кабинета си от ролята му в избора на гуверньор на централната банка, като вместо това той самият бе натоварен с тази задача. Решението на президента не бе неочаквано, като се има предвид тлеещият конфликт между него и Турската централна банка, който изплува на повърхността по време на паричната криза в страната, разразила се през летните месеци.

Въпреки че тенденцията за обезценяване на турската лира е налице от началото на годината, тя достигна своя пик през август, когато един от най-големите поводи за гордост от управлението на ПСР – турското икономическо чудо, се превърна и в една от най-големите му заплахи.

Президентът лиши кабинета си от ролята му в избора на гуверньор на централната банка
Ударът на САЩ

И всичко това не без помощта на САЩ. Повод за разпалването на напрежението стана случаят на арестувания в Турция по обвинения в тероризъм американски католически пастор Андрю Брънсън. Неговото дело обаче е само върхът на айсберга в отношенията между двете съюзнички в НАТО, които неведнъж са доказвали на колко диаметрално противоположни мнения са за редица въпроси – от войната в Сирия и кюрдите в страната, през отношението спрямо Иран и Русия, и така чак до искането на Анкара за екстрадирането на турския проповедник Фетхуллах Гюлен, който е обвиняван за организатор на последния опит за преврат в Турция и от 1999 г. живее в самоналожено изгнание в САЩ.

Темпераментът на президентите на двете страни в крайна сметка изкара на повърхността тлеещите конфликти и доведе до множество размени на мита и дори призива на Ердоган за бойкот на продукти от американския технологичен гигант Apple.

Ударът на САЩ беше насочен към едно – дълговете на страната в долари. До средата на лятото бавните стъпки надолу на турската лира се превърнаха в свободно падане и тя успя да загуби над 30% стойността си. Неконвенционалните икономически политики на Ердоган също оказаха сериозен ефект върху общото представяне на икономиката. Президентът многократно отказваше да бъдат предприети каквито и да е било мерки, свързани с увеличаването на лихвените проценти, като вместо това срещу създалата се ситуация бяха изправени всевъзможни други политики като забрана за търговия с жилища в долари, забрана за увеличаване на цените в магазините и дори условието футболните трансфери в страната да се извършват единствено в лири.

Мерките не можаха да укротят инфлацията, която въпреки затягането на паричната политика през септември, достигна 15-годишен връх през октомври на ниво от 25,2%. В началото на декември пък стана ясно, че турският икономически растеж се охлади сериозно през третото тримесечие до 1,6% от БВП спрямо 5,3% през второто.

В борбата срещу „икономическите терористи“, които по думите на Ердоган стоят зад сътресенията с турската лира, бяха впрегнати множество мерки, включително намаляване на държавните разходи, реформи в данъчното законодателство и дори „доброволно“ 10-процентно намаляване на цените.

Един от най-силните фактори за стабилизирането на страната обаче дойде от друго място, значително по на запад от Анкара.

Помирението с ЕС

Успешното затопляне на отношенията между Турция и Европейския съюз (в частност Берлин) също беше едно от по-значимите събития в южната ни съседка през 2018 г., до което отново може би нямаше да се стигне, ако не беше политиката на администрацията на президента Доналд Тръмп.

На Брюксел и Анкара обаче не им е необходимо дълго подтикване един към друг – помирение по взаимна изгода, както определи затоплянето на отношенията между Турция и Германия бившият главен редактор на в. Hurriyet Daily News Мурат Йеткън.

След успешните за Ердоган президентски и парламентарни избори през юни, войната на думи с ЕС стана излишна. За Брюксел пък Турция винаги е била важна бариера на прага на Близкия изток и на моменти безценен регионален съюзник, което толкова пъти е било и причината европейските институции да затварят очи пред все по-авторитарното управление на Ердоган.

Предсрочните избори в страната тази година имаха една основна цел, а именно да донесат спокойствие на управлението през идните няколко години, или поне що се отнася до политиките към Запада. По тази причина е малко вероятно да очакваме значителен разрив в отношенията между ЕС и Турция, поне що се отнася до властите в Анкара.

Неизвестното в това уравнение този път е ЕС, където през май предстоят парламентарни избори. Дори и най-мрачните опасения на анализаторите за превръщането на крайната десница в трета (и дори втора) политическа сила в Европейския парламент да не се осъществят, то въпросът с Турция и нейното членство в блока със сигурност ще бъде силно застъпен в предизборната кампания, както от страна на традиционните партии, така и на техните новоизгряващи опоненти. Въпросът е до каква степен турските власти ще подходят хладнокръвно към провокациите, които неминуемо ще дойдат покрай вота.

Колкото до самото членство, то Турция може и вече да е изпуснала най-подходящото време за напредък по този процес. Но дори и това да не е така, предстоящата година поне засега няма изгледи да предостави по-добри възможности за напредък.

През изминалата година турският президент Реджеп Ердоган успя да постигне за себе си една значителна победа с избирането му за президент с изпълнителна власт. Той също така получи враг, около когото да консолидира и „надъха“ ядрото си от верни привърженици, изчаквай задаващите се промени на световната сцена. Политическият и икономически живот на Турция никога не е бил скучен, но през идната година можем да очакваме по-скоро Анкара да е пасивният актьор в опит властта да стабилизира постигнатото през последните 12 месеца. /investor.bg