Алкохолът е една от онези субстанции, които афектират почти всяка една част и система в организма ни.

Като основен апарат в съществуването ни, мозъкът е основният потърпевш, когато прекалим с чашките.

Нужни са само 0.16 промила алкохол, за да вкараме мозъка си в режим, в който създаването на нови спомени е трудно, а да не кажем и невъзможно.

Това е достатъчен градус, за да решим, че искаме да танцуваме на масата или че искаме да се разсъблечем.

Този момент може да настъпи от 30 до 90 минути, след като сме обърнали по някое питие, тъй като тогава концентранцията на етанол в кръвта достига първите си висини.

След този момент алкохолът може с лекота да премине кръвно-мозъчната бариера и съвсем свободно да ни вкара в пиянски делириум на радост, рев и всичко останало.

Лошото обаче е, че алкохолът афектира някои от основните рецептори в хипокампуса ни - главен хъб за формиране на спомени.

Най-силно засегнати са GABA рецепторите в мозъка, които имат инхибиращ ефект за мозъчните сигнали. Логичните разсъждения и създаването на спомени стават почти непосилни за сивото ни вещество.

Това е и причината често поведението ни да няма нищо общо с реалната ни същност, когато сме под влияние на алкохол.

В мозъкът започват да се освобождават също серотонин и допамин, които се асоциират с чувства на любов и щастие.

За съжаление обаче тези химикали бързо спадат като поизтрезнеем, а липсата им започва да предизвиква негативни емоции и подобни на абстиненция симптоми - треперене, гадене, усещане за студ, липса на концентрация и... абе, класически махмурлук.

Добрата новина е, че тези ефекти у мозъка изчезват след като преспим и се презаредим с вода и хранителни вещества.

Лошата е, че честото напиване има доказан негативен ефект върху здравето на мозъка, който може да се прояви в дългосрочен план като реална физическа или психологическа болест.