Националният етнографски музей организира образователни ателиета за деца, в които се правят сурвачки, месят се обредни хлябове, тъче се на автентични станове. Школата по автентичен фолклор от следващия месец ще се превърне в постоянна практика. Музеят ще открие модерен образователен център. Това разкри в интервю за БГНЕС директорът на Института за етнология и фолклористика към музея доц. Петко Христов.

В три стаи ще бъдат изградени маса за грънчарство, автентичен кът, в който ще се разказват фолклорни песни и разкази. Комплексът ще работи целогодишно.

„Нашата идея е децата да се докоснат до майсторлъка на предците си. Те имат нужда от това. Живеем в модерен свят, на глобализация и интернет, в който може да се види всичко. Усещането е друго, когато се направи със собствените ръце“, смята директорът.


Наред с ръчно изработените автентични сувенири и храни, ателиетата на музея ще покажат и какви са били коледните песни и благословии, изричани от нашите предци. „От Националния етнографски музей децата ще си тръгнат не само със сурвачката и кравайчето, които са изработили, но и със знания“.

На въпрос дали е притеснен за нашата културна и фолклорна идентичност, Христов заяви, че не е притеснен, тъй като от двайсетина години с негови колеги изучават съдбата на културното наследство в условията на паневропейска мобилност.


„Където и да са по света, българите носят частица от родното, от културното наследство. Двамата ми синове са в чужбина и винаги се връщат за Коледа, празнуваме, както е традицията“, казва още доц. Христов.

Културното наследство, според него, се възпитава и е важна роля на родителите. В навечерието на Коледните празници Христов пожелава здраве и мир за всички българи. /БГНЕС