През програмен период 2014-2020 г. Република България участва в общо 12 програми на Европейския съюз (ЕС) за териториално сътрудничество по различните компоненти (трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество).

Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество" е Управляващ орган по трите програми за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ: с Република Турция, Република Македония и Република Сърбия. Това заявява регионалният министър Петя Аврамова в отговор на депутатски въпрос за резултатите от Програмата за трансгранично сътрудничество към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, предаде репортер на БГНЕС.

Аврамова представя данните за финансовото изпълнение на програмите за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество с участието на страната ни.

Общият бюджет на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Сърбия 2014-2020 г. е 34 102 256 евро, сключените договори са 39 на обща стойност 18 499 166 евро. Общият бюджет на Програма за трансгранично сътрудничество България - Турция 2014-2020 г. е 29 642 896 евро. Броят сключени договори е 43 на стойност 9 992 285 евро.

Общият бюджет на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Македония 2014-2020 е 19 461 687 евро. Сключените договори са 48 на стойност 10 335 473 евро.

Общият бюджет на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния - България 2014-2020 е 258 504 125 евро. Сключените договори са 153 на стойност 225 826 348 евро.

Общият бюджет на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция - България 2014-2020 е 130 262 833 евро, сключените договори са 51 на стойност 92 300 000 евро.

Петте програми за трансгранично сътрудничество, в които България участва, допринасят за интегрираното регионално развитие между българските гранични региони и граничните региони в съседните ни страни, като тяхното значение се увеличава поради възможностите, които предоставят за общи съвместни действия за решаване на проблеми на съответното териториално равнище. Достъпът до средства по тези програми спомага за изпълнението на важни за регионите проекти, за които няма възможност за осигуряване на финансиране от републиканския бюджет, уточнява Аврамова.

Тя допълва, че текущите програми, в които участва България, са разработени на базата на идентифицираните реални нужди и имат своя принос към реализирането на националната политика за регионално развитие, като един от инструментите за намаляване на дисбалансите между регионите.

Поради ограничения им бюджет, обаче, ефектът на тези програми за справяне с вътрешнорегионалните и междурегионални дисбаланси е малък в сравнение с останалите инструменти на кохезионната политика и тяхната роля е допълваща. В рамките на преговорния процес за следващия програмен период се използват възможностите да се даде фокус по-специално върху програмите за трансгранично сътрудничество, тъй като прекият ефект за хората е по-видим и съществен за тези територии.

Към настоящия момент програмите, в които участва България за периода 2014-2020 г., са на междинния си етап на изпълнение, като предстои през 2019 г. да бъдат отчетени постигнатите до момента резултати. Предвид тяхната специфика основните дългосрочни ползи от финансираните проекти са създадените устойчиви партньорства и институционални мрежи за сътрудничество, които се надграждат и развиват чрез нови инициативи за сътрудничество за решаване на общи проблеми, подчертава Аврамова.

Текущите данни сочат, че резултатите от изпълняваните проекти се изразяват в подобрения административен и институционален капацитет на пограничните общини, областни администрации, неправителствени организации, образователни и културни институции за изпълнение на съвместни дейности и разработване на съвместни продукти (бази данни, планове за управление на културни и природни обекти, механизми за справяне с общи предизвикателства) , както и в обновените инфраструктурни обекти (културно-образователни обекти, туристически обекти, спортни обекти и съоръжения, съоръжения за защита от природни бедствия, достъпна среда за хора с увреждания, публични пространства, зони за спорт, отдих и развлечения). Ползите от инвестициите в тези обекти включват подобрен достъп до обществената инфраструктура, повишена енергийна ефективност, намалени екологични рискове, подобрена устойчивост на природното, културно и историческо наследство.

Поради факта, че програмите за трансгранично сътрудничество, в които Република България участва за програмен период 2014-2020 година, са насочени към конкретни допустими региони (областите Бургас и Ямбол за програмата с Турция, областите Кюстендил и Благоевград за програмата с Република Македония, областите Видин, Враца, Монтана, Кюстендил, Перник и София-област за програмата със Сърбия, областите Видин, Враца, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра, Добрич за програмата с Румъния и областите Хасково, Смолян, Кърджали и Благоевград по програмата с Гърция), гореизброените ефекти от изпълнението на проектите се разпростират върху широка територия от България и върху широк кръг от ползватели, както от публичния сектор (общини, областни администрации, образователни институции и др.), така и неправителствени организации, асоциации, сдружения, културни институции (музеи, библиотеки, читалища) и др.

В допълнение, българските организации и институции участват все по активно в програмите на ЕС за транснационално сътрудничество. Пълноправното участие на българските партньори (национални, регионални и местни публични органи и организации с нестопанска цел) в програмите им позволява да осъществяват дейности за подобряване и насърчаване на сътрудничеството, обмяна на опит и добри практики, в съответствие с приоритетите на Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В същото време това им осигурява достъп и до постигнатите резултати при изпълнение на дейностите по програмите от партньорите в останалите държави, участващи в програмите, заявява още Аврамова. /БГНЕС