Натискът върху германското правителство за прекратяване на проекта "Северен поток 2" се засилва, констатират германските медии. Недоволството е предизвикано от геополитическите му измерения като стратегически инструмент за целите на Москва.

Критиките доскоро идваха предимно от САЩ, Украйна и Източна Европа. Вчера и Европейският парламент призова газопроводът да не се строи.

В самата Германия темата придоби нов прочит с избирането на Анегрет Крамп-Каренбауер за приемничка на Ангела Меркел начело на ХДС. Преди това официалната политическа позиция гласеше, че става дума изцяло за бизнес проект и геополитическият аспект не се обсъждаше.

В. "Frankfurter Allgemeine Zeitung" (FAZ) разглежда възможностите за спиране на "Северен поток 2".

Единият вариант е да се отмени разрешителното за строеж в изключителната икономическа зона на Германия, което беше издадено в началото на тази година. Законът допуска такава мярка с цел предотвратяване на "сериозни щети за общото благо". Като аргумент би могло да се посочи, че осигуряването на алтернативен газов маршрут може да подтикне Москва към по-нататъшна дестабилизация на Украйна, което представлява риск за Германия и за Европа. В този случай обаче Берлин ще трябва да изплати компенсации.

Друг възможен вариант е да се приеме нов закон, с който да се забрани изграждането на "Северен поток 2". Но и в този случай германската страна ще дължи компенсации.

Третата възможност е да чрез мерки от страна на ЕС да се създадат регулации, които да направят проекта неизгоден за "Газпром". През 2017 г., например, Еврокомисията предложи за газопроводите от трети страни да важат правилата на вътрешния пазар, според които "Газпром" не би могъл да е едновременно доставчик на газ и оператор на газопровода. Същевременно ще трябва да предостави преносната система и на други доставчици. Досега Германия и Австрия бяха против подобни мерки.

Вестникът напомня, че именно европейските правила станаха причина за прекратяването на проекта "Южен поток".

Припомняме, преди два дни EUObserver съобщи, че ЕС няма да подкрепи и построяването на тръба от "Турски поток" през България, ако газопроводът не отговаря на изискванията за диверсификация на доставките и само би обслужил руския транзит към Европа.

Вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефчович посочи, че ЕК ще реагира съобразно правомощията си, ако проектът представлява риск енергийната сигурност на Европа.

Изданието напомня, че София иска да построи 484-километров тръбопровод, продължение на руско-турския "Турски поток".