Кристофър Блеър отпива от кафето си. После внимателно се фокусира върху един от трите екрана пред него. Той е в дома си, на 45 минути от Портланд, Мейн, на Източното крайбрежие на САЩ.

Поглаждайки гъстата си брада, хвърля поглед към колоната за отметки. Отпивайки още глътка, преди кафето да изстине, той се „логва“ в един от многото си уебсайтове. Започва с избора на тема. Кой политик ще бъде „късметлия“ да попадне под вниманието му в днешния ден? Бил Клинтън? Хилъри Клинтън? Някой от семейство Обама? Или може би обект на историята му няма да бъде човек, а политика. Контрола върху оръжията? Полицейската бруталност? Феминизмът? Всичко, което ще натисне бутоните. Следващото, детайлите. Може би той ще „разкраси“ спорен инцидент, престъпление, нов закон или конституционно изменение. "Промяната" на американската конституция е особено забавна - той вече е написал повече от 30 фалшиви изменения. (Има само 27 истински.)

Блеър се настанява на стола си и внимателно се фокусира върху екрана. Той се навежда напред, поставя ръцете си на клавиатурата и поема по същия начин, по който го прави всеки път. Мислите в главата му раждат нужните думи. Далеч от действителността, той не се нуждае за тях от изследвания, проверки на достоверност и бележки. Пръстите му ритмично танцуват по клавишите. Буквите се превръщат в думи, думите в изречения, а изреченията в статия от около 200 думи в блога на майстора на илюзии. Не му отнема много време да я напише. Публикуване. Блеър се обляга назад в стола си и наблюдава прииждащите харесвания и споделяния на сътвореното от него.

На повече от 5 000 километра от него, в малко градче на час път източно от белгийската столица Брюксел се намира друг офис в друг семеен дом. Навън…, децата играят в градината в топлия летен следобед. Маартен Шенк поема по стръмните стълби към мазето. В ъгъла му има Г-образно бюро - в друг ъгъл – охладител, пълен с бутилки студен чай с аромат на праскова. Бюрото му прилича на това на Блеър. Върху него има три компютърни монитора, като твърдите дискове на машината са прибрани под него. На един от екраните той изведнъж забелязва голяма активност. Съединените щати се събуждат и чат-членовете на една от страниците привлича вниманието му.

Той вижда как конкретна история набира инерция и бързо се споделя във Фейсбук и други социални мрежи. Шенк влиза в собствения си уебсайт и започва да пише. Неговата задача е да каже на света, че това, което той вижда онлайн - историята, която понастоящем се разпространява като вирус - за кораб на фондация "Клинтън“, който, както твърди авторът на историята, превозва наркотици, оръжия и сексуални роби, е пълна измислица.

Това е фалшива новина.

Кристофър Блеър е израснал в Лоуъл, Масачузетс, град в северните покрайнини на Бостън. Неговият втори баща е активен демократ, който някога се е състезавал за щатския Сенат в Масачузетс. Блеър прекарва повече от две десетилетия като строителен работник. В края на 2000-та, когато ударът на Голямата рецесия срива индустрията, той започва да търси друг източник на доходи сред либералните политически блогове. Блеър обича да пише и открива, че притежава умението да кара думите да оживяват. Той стартира блог, първият от многото. Открива свободата да може да казва това, което желае, защитавайки позициите от лявата страна на американската политика.

Но въпреки че това е забавно и все повече хора започват да ги четат, блоговете не носят пари. И така той опитва друга тактика. Започва да пише изфабрикувани истории със заглавия досущ като новинарските. Виждайки онлайн резултатите, според които стотици хиляди харесват и споделят публикациите му, той се чувства удовлетворен. И се убеждава - много повече хора се интересуват от фалшиви новини, отколкото от мненията на Блеър или от истински истории.

Не всички обаче са убедени в това. „Ти губиш толкова време, казва съпругата му, това никога няма да струва нищо". Но след като фалшивите му новини започват да получават кликвания, той успява да използва рекламната платформа на Гугъл, за да превърне страниците в пари. През 2014 г. Блеър се отказва от дневната си работа.

"След като писането стана достатъчно доходоносно, защо да унищожавам повече тялото си в строителството", казва той със смях "дойде време да остана у дома с децата и да правя това".

Блеър създава онлайн идентичности, използвайки псевдоними като Busta Troll и Flagg Eagleton. Той застава зад персонажите на патриотични американци, възмутени от президента Обама, либералите, феминистите, движението " Black Lives Matter" и др. Той се радва на хора, които вземат лъжите за истина и споделят историите, сякаш идват от истински новинарски уебсайтове.

Успехът на фалшивите новини води Блеър до създаването на Фейсбук страница, наречена "Последната линия на отбраната на Америка". Тя е посветена на фалшиви новинарски материали, насочени срещу непокорни републиканци и поддръжници на президента Доналд Тръмп. Заглавията са сензационни и понякога дори обидни. Те имат една цел - да провокират емоционален обществен отговор, който да накара хората да ги споделят. Самият Блеър описва материалите си като "расистки и фанатични". Но те се разпространяват главоломно и споделянията скоро се превръщат в пари.

Разобличаващата машина

В Белгия компютърният програмист Маартен Шенк е създал софтуер, който може да открие кои са темите-тенденция във Фейсбук. Нарича го "Трендолизатор". След това той пише за тях в своя блог. Но трудно намира читатели. Той се изправя срещу някои от най-големите медийни организации в света. В момента, в който забелязва, че поста е на дневен ред и започва да пише за него, големи новинарски сайтове вече са го покрили.

Но също като Блеър, Шенк открива ниша в зоната на фалшивите новини. До всички хора, които харесват и споделят лъжливи истории, вярвайки, че те са истински, има и други, които оценяват този, който може да ги идентифицира като фалшиви.

Само защото е актуално, не означава, че е вярно

Колкото повече фалшиви истории открива и блог-ва за тях, толкова трафикът на неговия сайт нараства. Не с изумителна сума - той не прави толкова пари, колкото Блеър, но достатъчно, за да се концентрира върху разкриването на фалшиви новини. Неговият блог е под заглавие: "Само защото е актуално, не означава, че е вярно". Шенк успява да дефинира модели и повтарящо се онлайн поведение. Например, за седмица той успява да разобличи доста фалшиви истории за смъртта на Хилъри Клинтън. Иначе бихме били затрупани с новини, че кандидатът на демократите е починала - при катастрофа с балон, лодка или от сърдечен удар.

Неговата база данни му позволява да проследява фалшификаторите в интернет, дори когато техните уеб сайтове и Фейсбук страници са закрити. Той отмята широка гама от теми. В допълнение към измамите с Хилъри Клинтън популярни теми са и фалшивите новини за избиратели, имиграцията, исляма. Той все повече открива, че все повече и повече сайтове – включително дори някои от Македония - крадат съдържание, копират и публикуват от други фалшиви новинарски сайтове. Всъщност много от тях крадат съдържание само от един източник.

Този източник е Кристофър Блеър. Но доброто време не може да трае вечно. Политическите ветрове започват да се обръщат срещу него. Блеър е обграден от множество хора, обвинени в продажби на лъжи, с цел инсцениране на подкрепа за президента Тръмп.

Създатели на илюзии срещу разобличители

В Белгия Маартен Шенк все повече се впуска в играта на котка и мишка. Фалшивите писатели на новини стават все по-добри и по творчески и заблуждаващи начини успяват да уловят неподозирана аудитория. Но в същото време Шенк развивайки своите системи, става по-добър в идентифициране на писателите на фалшиви новини сред все по-широка аудитория. Шенк установява, че в света има около 200 специализирани организации за проверка на факти - не е достатъчно, смята той. "Докато има потенциал за печалба, хората ще продължат да опитват да се занимават с това", казва той. "Създават се нови филтри, а след това фалшивите новинари намират начини да заобиколят филтрите".

Реални последици

През август 2017 г. ураганът Харви разтърси Тексас, убивайки десетки и причинявайки щети за милиони долари в Хюстън и околните райони. В отдалечения Мейн Блеър улавя възможността да използва творческите си умения за писане.

Той създава история за измислен имам в измислена джамия в Тексас. Имамът, пише той, отказва да приюти немюсюлмани по време на бурята. Това подлудява фен-страницата на Блеър. И всичко е лъжа.

Но има един проблем. Фотографията, използвана да илюстрира информацията е на истински имам, оглавяващ джамия в Канада. Ибрахим Хинди никога през живота си не е посещавал Тексас, но това не му пречи да стане главен герой във фалшива новина. „Той разбра и… наистина се разстрои ...“, споделя Блеър, „Той беше герой на множество коментари в Туитър какви ксенофоби и расисти сме. Аз веднага отстраних информацията и му изпратих милион извинения“.

Това не е единственият момент, когато лъжите на Блеър засягат реално съществуващи хора. В друг от уебсайтовете му има история за американски войник, който бил дезертьор. Но той използва името и снимката на истински човек, който няма нищо общо с историята.

Шенк забелязва, че историята се разраства. И когато я проверява, разбира, че един истински човек е бил несправедливо употребен в една фалшива история. Той пише на Блеър и настоява да премахне историята. Но двамата мъже продължават да комуникират чрез съобщения онлайн. И тук е мястото, където Блеър разкрива тайната си - истинската причина да пише фалшиви новини.

Какво крие истинският Кристофър Блеър?

Блеър е доволен, че Шенк се е свързал с него. Има нещо, което го откроява от другите факт-разобличители, заедно с факта, че общува с него. Другите автори на уебсайтове за проверка на факти, казва той, изискват отстраняване на публикации, но никога не разговарят с него преди да го правят. Шенк се изправя открито пред Блеър, посочва грешката и тогава смъква фалшивата история от интернет. И така, Блеър кани Шенк в тайна Фейсбук група с любители на работата му.

Именно там Шенк научава истината за Блеър и получава поглед върху това, което движи един създател на фалшиви новини. "Той основно обясни целия си план", казва Шенк. "Как работят фалшивите новинари."

В последната колона на уебсайта му четем следния текст: "Ние сме тук, за да ви предоставим информация, която можете да използвате, за да продължите да сте информирани дотолкова, доколкото консерваторите се чувстват комфортно от това. Моля, не използвайте нашата страница в съчетание с Гугъл или с новините, това ще ви заблуди още повече“. Сатира - не новини, не мнение, не пропаганда - е начинът, по който Блеър описва работата си.

Целта му е да подмами консервативните американци да споделят фалшиви новини, с надеждата да покажат своята, както той я нарича, "глупост".

"Избрахме да пуснем на пазара форма като сатирата, за да сме сигурни, че всички ще схванат, че това не е реално", казва той, посочвайки, че някои от неговите страници имат значително повече разобличения от световноизвестния сайт за сатира Лукът (The Onion).

Щом историите му станат „вирусни“, Фейсбук се взривява от коментари. И това е моментът, в който Кристофър Блеър, авторът на фалшиви новини, се превръща в Кристофър Блеър – кръстоносецът- ляв трол.

"Мисията с тролването преди всичко е да ги привлечем в коментарите (раздел под всяка фалшива статия])", казва той. Тогава започва офанзивата. Фалшивоновинарят се превръща в разобличител, разкрива и докладва най-крайните потребители сред своите фенове. "Мога да покажа стотици профили, които сме закрили", казва Блеър. Той твърди, че е разкрил дори членове на "Ку Клукс Клан" и крайни расисти.

"Постигнахме дори това хора да бъдат уволнявани от работата си", казва той. „Ние ги разобличаваме дори пред техните семейства. Кажете каквото искате за мен, наречете ме дори чудовище. Но аз съм напълно горд със себе си."

Кози върху кози

Блеър и малката му армия писатели и съюзници имат и други начини за борба с идеологическите си противници. И една от неговите политически мотивирани каскади става легендарна в света на интернет.

"Това беше мисия, продължила месеци", казва той. Целта беше да се проникне в консервативните страници на Фейсбук и да ги превземем, като спечелим доверието на администраторите им до степента, в която са им дадени администраторски привилегии, с които те са изхвърлили първоначалните собственици. "Това беше армия от хора", казва той, оценявайки, че неговата група накрая е поела контрола върху 26 консервативни Фейсбук страници.

"Оригиналните снимки на страниците бяха на Обама, линчуващи го и изобразяващи го като мюсюлманин. Всички тези глупави постове, изпълнени с омраза, оформяха типичната консервативна страница. Ние просто ги разбихме, изритахме ги далеч.

"Влязохме в страниците им и сменихме всичко със снимки на кози", казва той. „Призовах армията на троловете и те се разкриха. В продължение на дни се наблюдаваше явлението кози върху кози.

Шенк познава историята добре. "Случаят е повече от доказателство за истинската мотивация на Блеър – политически мотивирана гавра.

Аз не съм чудовище. Аз съм либерал ... целта не са парите

За Блеър парите започват да пресъхват. До голяма степен поради промените във Фейсбук, той казва, че сега прави само част от това, което е правил в разгара на бума на фалшиви новини. Но той настоява, че парите никога не са били цел и упорито нарича себе си "лидер на съпротивата" срещу президента Доналд Тръмп и Републиканската партия. „Не съм чудовище. Аз съм либерал", казва той. "Целта не са парите".

"Няма пари вече шест месеца. Но продължавай да гледаш моята страница, все още съм активен, все още го правя. Аз все още пиша. Все още вярвам и винаги ще го правя“. Блеър и Шенк си разменят съобщения онлайн, но никога не бяха говорили. Доскоро, когато повиках и двамата едновременно и записах разговора за Би Би Си Трендинг. Те не се нуждаеха от много убеждаване и имаха желание да разговарят помежду си. Но разговорът започна неловко. Двама мъже, които обикновено не пестят думи, изведнъж се оказаха твърде сдържани, несигурни какво да кажат. Шенк започва, като казва, че до определена степен се възхищава на Блеър.

"Той е много добър в това, което прави", казва той. "Неговите истории винаги са били доста лесни за разобличение, защото в основата си показват, че в края на краищата всичко е фалшиво - а същото се разбира и (това, което самият Блеър заявява) от заглавието на неговите сайтове". Но Шенк няма да спре да докладва за тях, ако станат „вирусни“ - фактът, че нещо е представено като сатира, не го спира да го преследва.

"Работата ми е да контролирам фактите. Работата ми не е да давам мнение за това ", казва той.

Това, което правя, е форма на изкуство

"Независимо дали сте съгласни с това или не, това, което правя е форма на изкуство," казва Блеър. "Нещата, които пиша от дълго време – чета ги и се смея на себе си. Това е парадокс“.

Шенк посочва, че постовете на Блеър често го водят до други фалшиви новинари, които не страдат от чувство за отговорност и които много по-лесно разпространяват лъжи.

Македонските тийнейджъри не са единствените, които копират и публикуват от Блеър - други създатели на фалшиви новини по целия свят правят същото.

Поради това Шенк казва: "Той е чудесно средство за откриване на истински фалшиви новинарски сайтове".

Не се опитвам да те залича

И така се оказва, че един разговор, който може да бъде яростен или войнствен, е всъщност доста приятелски. Дори когато Блеър категорично заявява, че няма да спре да пише фалшиви истории.

„Не знам дали Маартен иска да ме спре. Може би той наистина иска." След това се обръща директно към своя опонент: "Добре дошъл си да опиташ“, подсмихва се той.

„Определено мога да те уверя, че не се опитвам да те залича“, отвръща Шенк.

Тъй като разговорът почти приключва, питам Блеър - този „кръстник“ на фалшиви новини - и неговият „ловец“, имат ли думи за раздяла.

"Никога не спирай да правиш това, което правиш", казва Блеър.

И, с нотка на уважение в гласа си, Шенк отговаря:

"Ти също." /БГНЕС

----------------------

Аниса Субедар, Би Би Си