Социалдемократическата партия (СДП) и Алиансът на либералите и демократите (АЛДЕ) вече нямат мнозинство в Камарата на депутатите след прехвърлянето на четирима парламентаристи към партията на Виктор Понта. Бившият премиер се обявява за склонен да преговаря за евентуален вот за сваляне на правителството на Виорика Дънчила, но при условие, че премиерският пост няма да отиде при (лидера на опозиционната Национално-либерална партия) Лудовик Орбан. Но не за това иде реч на първо място.

Да се свали правителството сега, три седмици преди поемането на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз от Румъния, е рискована авантюра.

Освен това Сенатът все още е доминиран от СДЛ-АЛДЕ, а да разчиташ на вот срещу собственото правителство на депутатите и сенаторите от проправителствените кръгове е илюзорно. Тези, които останаха до (лидера на СДП Ливиу) Драгня и (лидера на АЛДЕ Калин Попеску) Таричану, няма да гласуват вот на недоверие, докато не получат уверения, че няма да загубят облагите си от управлението. Случвало се е по искане на Драгня социалдемократите да свалят собственото си правителство, но тогава знаеха, че пак те ще продължат да държат властта. Сега тази сигурност изчезва.

Реакцията на Ливиу Драгня пред подобна потенциална опасност ще бъде да се опита да привлече нови парламентаристи. Досега, колкото пъти е отслабвало мнозинството, толкова пъти е намирал парламентаристи за купуване. Проблемът е, че вече няма много възможности от къде да ги вземе. Пазарът на трансферите се стесни доста, но не е изключено да намери пак нещо, ако предложи подобаваща цена. Нормално е склонните на трансфер да имат доста солена цена, като се има предвид слабото предлагане и отчаяното търсене на пазара.

Но това, което държи на завет Виорика Дънчила, е именно липсата на перспектива за бъдещо управление. Национално-либералната партия (НЛП) може да поиска премиерския пост, но останалите няма да са съгласни да й поднесат този подарък, който смятат за незаслужен. 2019 г. е изборна година и осъществяването на една формула на управление ще бъде изключително трудно. Към това се добавя и урокът на технократското правителство на Дачиан Чолош, което дойде в правителствения дворец Виктория пак преди едни ключови избори.

СДП тогава имаше повод да насочи всички оръжия срещу технократите и да не отговаря повече за резултатите от управлението. А технократите - пак Ливиу Драгня ги ръководеше де факто, но от периферията. Без тази пропагандна маневра, в която технократите бяха диаболизирани, СДП нямаше да има митичния успех от 2016 г.

За първи път Ливиу Драгня има реални причини да се страхува за властта си.

В момента друго нещо може да се случи и то е много по-просто. Не падането на правителството на Дънчила, а един вот в Камарата на депутатите за смяна на председателя й Ливиу Драгня.

Това е по-малко сложно от един вот на недоверие. Не се сменя управлението, а постът на председател на Камарата може да бъде предложен на човек пак от мнозинството или на такъв, който има одобрението на мнозинството. СДП остава спокойна на власт, само биха се реорганизирали властовите отношения във вътрешността на партията.

Ливиу Драгня реши проблема с недоволствата в Изпълнителния комитет, свързани с начина, по който управлява СДП. Там има пълен контрол над гласовете, което му позволи да елиминира всичките си противници без да обсъжда политическите причини за последователните кризи, през които премина партията. В краткосрочен план тактиката се оказа успешна. Но не реши проблема из основи, а именно изясняването на ситуацията и помиряването на партията чрез политически решения между враждуващите фракции.

Сега противниците му, още по-радикализирани след прокуждането, което понесоха, имат повод да поставят отново въпроса на масата, но не в Изпълнителния комитет, а в Камарата на депутатите.

За първи път Ливиу Драгня има реални причини да се страхува за властта си.

(БТА)