"Зелените" данъци носят политически рискове, а Макрон научава този урок по трудния начин

Избрано 03.12.2018 16:16

Когато Еманюел Макрон дойде на власт, той постави околната среда в центъра на дневния си ред. 18 месеца по-късно гневът от тази политика подхрани протести, които са огромно предизвикателство за френския президент.

Размирници подпалиха коли и сгради в центъра на Париж вчера след две седмици на протести, започнали отчасти заради по-високия акциз върху горивата, който според Макрон е необходим за борба с промените в климата.

Някои от участниците в протестите призоваха президента да подаде оставка.

Трудното положение на Макрон е нагледен пример за един сложен ребус: как политическите лидери да лансират политика, която ще е полезна за околната среда в дългосрочен план, без да причини допълнителни разходи за избирателите, което би могло да навреди на шансовете им за преизбиране?

Това е въпрос, който стои пред лидерите в целия свят на фона на преговорите между делегати в полския град Катовице тази седмица, в опит да се направи "наръчник" с детайли около прилагането на Парижкото споразумение за борба с климатичните промени от 2015 година.

"Разбираемо, страните, където неравенствата са най-големи, са онези, където тези отстъпления са най-вероятни", заяви по повод политическите рискове Франсоа Жемен, специалист по екологичната геополитика в Университета по политически науки в Париж.

Като назова изрично Италия, Съединените щати и Великобритания като държави, където има риск природозащитните ходове да предизвикат негативна реакция от страна на избирателите, той каза: "Допускам, че това е една от причините, поради които популистките лидери са склонни да бъдат много скептични за промените в климата и екологичните мерки."

Протестите във Франция вдъхновиха подобно движение в съседна Белгия, където демонстранти излязоха по улиците в петък.

В Канада също има протести, но не толкова мащабни, срещу плана на премиера Джъстин Трюдо да наложи федерален данък върху въглеродните емисии за провинциите, които не желаят да се борят срещу климатичните промени.

Това, което някога бе възприемано от правителствата като преход към по-чисти енергии, от който всички печелят, сега изглежда повече като ситуация, която причинява разходи в краткосрочен план, със силни социални трусове, последвани от възможни печалби в дългосрочен.

Друго предизвикателство, пред което са изправени лидерите, е за това как да използват постъпленията от политиките, замислени да помогнат на околната среда: трябва ли парите, събрани от въглеродни данъци, да бъдат използвани директно за борба с климатичните промени или за запълване на дупките в националните бюджети?

Въглеродни данъци

След последните протести в Париж Макрон събра министри, за да обсъдят кризата, след като се прибра от Аржентина, където участва в срещата на върха на Г-20. Премиерът Едуар Филип пък се отказа от плановете си да отиде в Катовице за срещата на върха за климата.

Макрон въведе нови въглеродни данъци, за да насърчи шофьорите да променят поведението си и да пазят околната среда.

Френският президент смекчи някои от предизборните си обещания в областта на екологията, откакто встъпи в длъжност. Неговият популярен министър на околната среда подаде оставка през август заради мудния напредък в тази сфера. Макрон обаче не показа особено желание за компромис, изправен пред протестите.

Акцизът върху горивата е придружен от други мерки, включително стимули за насърчаване на хората да си купуват електромобили.

Представяйки миналата седмица енергиен план за Франция в средносрочен план, Макрон "подаде маслинова клонка", като каза, че ще преразглежда цените на горивата на всеки три месеца, но допълни, че въглеродните данъци ще останат.

Целта му е Франция да намали въглеродните си емисии с 40% до 2030 г. и едновременно с това да повиши употребата на по-чисти енергийни източници. Емисиите сега се увеличават и 75% от използваната във Франция енергия идва от изкопаеми горива.

"Когато говорим за действията на страната в отговор на предизвикателствата на климатичните промени, трябва да признаем, че сме направили малко", заяви Макрон.

Той каза още, че ще се бори, за да спаси Парижкото споразумение за климата, което има за цел да ограничи глобалното затопляне до между 1,5 и 2 градуса по Целзий - критичен праг.

Учените са все по-обезпокоени, че страните не изпълняват своите цели, и ги призовават да бъдат по-амбициозни. Гражданите обаче са разтревожени за живота си в непосредствено бъдеще.

"Политики на преход"

В Канада, отговаряйки на въпроса как правителствата използват парите от въглеродни данъци, правителството на Трюдо обеща да върне средствата, събрани от провинциите, директно на данъкоплатците.

Във Франция обаче по-голямата част от натрупаните приходи ще бъдат използвани за запълване на дефицита в националния бюджет. Това засили гнева срещу Макрон, когото левите му опоненти наричат "президента на богатите".

От 34-те милиарда евро, които френското правителство ще събере от акциза върху горивата през 2018 г., само 7,2 милиарда са предвидени за природозащитни мерки.

Саймън Далби, специалист по политическата икономика на климатичните промени в университета Уилфрид Лорие в Канада, казва, че е необходимо въглеродните данъци да бъдат част от по-общи мерки за променяне на начина на живот на хората, включително по-добър, "по-зелен" транспорт и сгради.

"Всичко опира да политиката на преход към един свят, който ще остави зад себе си изкопаемите горива - нещо, което трябва да бъде направено бързо, за да бъдат избегнати най-лошите от прогнозираните климатични промени през следващите десетилетия", заяви Далби.

Жемен каза, че е малко вероятно протестите във Франция да приключат в скоро време и че те може да избухнат и в други страни, в момент, когато те предприемат по-решителни действия за емисиите.

Опасността, заяви той, е бездействието или прекалено късното действие за предотвратяване на глобалното затопляне. В същото време политиците трябва да са в състояние да покажат, че действат справедливо и безпристрастно. /БТА
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911